*Земята ни ражда всичко, прочути сме с прасковите и черешите, те са нашата емблема. Кооперацията стопанисва половината от обработваемите полета. Нашите хора са трудолюбиви, искат да надграждат постигнатото – изразява мнението на стопаните от сливенското село кметът Стоян Тенев.
Кметът на сливенското село Злати войвода Стоян Тенев заема поста вече цели 23 години:
-Много вярвахме на обещанията, че ставайки членове на ЕС ще живеем по-добре, ще работим по-добре и по-спокойно – започна г-н Тенев. – Плановете бяха за средно и дребно фермерство, за семеен бизнес. Но изведнъж се заговори за хиляди декари, за големи машини… В нашето землище обработваемата земя е 12 000 дка, кооперацията стопанисва половината и още 10-15 стопанина се включат в сектора.
Нашите хора са работливи, търсят начини да се включат и по програми, но и те не бяха докрай прецизирани. Който можеше, успя, взе едни пари, след което мнозина оставиха нивите да пустеят. И средствата не отидоха при истинските земеделци.
Иначе жителите на Злати войвода са 1270, но при последното преброяване сме около 900, това означава, че около 300 души са извън пределите на страната, търсят препитание в други държави. Обясним е фактът – тук няма никаква икономика. Само че сме съхранили традициите в овощарството, полетата ни са едни от най-богатите на калий. При нас, в ДОЛИНАТА НА ПРАСКОВИТЕ СЕ РАЖДАТ НАЙ-ВКУСНИТЕ ПЛОДОВЕ!
Злати войвода беше едно от селата в състава на бившия АПК Гавраилово. Освен прасковени и черешови градини се засадиха и кайсии. Нашите хора искат да работят, да надграждат постигнатото, а се връщаме назад. Тук в селото имахме търговски дом, днес той се намира в окаяно състояние, пред срутване е. Продаваме го буквално за стотинки, но пак няма желаещи. Аналогичен е случаят и със старото кметство. Половината ни училище се изгради до едно ниво, така го завари демокрацията, но и вратите, и прозорците се разграбиха.
Преди години много деца са се раждали в селото и още тогава се е замислило училището да бъде по-голямо. Впрочем аз съм кмет от 1999-та година. Родом съм от селото, тук си живея. Мечтая младите да се завърнат от чужбина. Защото си имаме всичко – и детска градина, и училище. Читалището ни е действащо, потребителната кооперация макар и при трудни условия функционира.
Препитанието на нашите хора е в трайните насаждения, бизнесът е предимно семеен. Отглеждат най-вече праскови и череши, но и др. плодове и зеленчуци, макар и в по-ограничени размери. Две стада овце отглежда един фермер, 80 глави и 140 кози. Преди години помня кажи-речи във всеки двор имаше крава, теленца. Докарваха си стопаните по една пенсийка, както обичаме да правим сравнение. Тогава държавата ни е произвеждала 1 979 000 тона мляко, но това производство се срина наполовина. И се стигна дотам, че забравихме истинския вкус на домашното мляко, на домашното сирене и останалите млечни продукти.
Както и останалите населени места и ние сме финансово зависими от общината, от големия град, средствата отиват предимно за издръжка на кметството, било за отопление и осветление, за информационно обслужване и заплати… Трудно можем да заделим някой лев за странични дейности.
Сметосъбирането се поддържа регулярно, осветлението на улиците ни е на добро ниво, водоснабдяването е с мрежа, изградена отпреди 60-70 години. При аварии бързо се откликва.
Около 230 са пенсионерите, но имаме и стотина деца (до 8-ми клас), при нас учат дечицата от съседното Старо село. Лекар постоянно нямаме, колкото и да настоявахме за постоянно здравно обслужване. Разчитаме на медицинската сестра, която живее в Злати войвода и много ни помага.
И нали сме много близо до областния град автобусите навремето бяха на половин час, та дори на 15 минути, сега са на час – от Сливен до Нова Загора и обратно.
Празникът на селото е на Петковден, събор имахме, къщите бяха пълни с хора. Колеха се овце, правеше се курбан, но стопаните вече нямат такива възможности.
Църква в селото ни нямаше, построихме, не е кой знае колко голяма, но има къде да се уединят хората. Открихме я през 2007 година, 84 квадрата и това стана с доброволен труд. Кръстена е „Свети Илия“, на инициатора.
Сега продължавам да фокусирам вниманието си върху благоустрояването на селото, подмяната на водопроводи, асфалтиране на улична мрежа. Много неща постигнахме, но и не малко трябва да се направят. Със средствата, определени за издръжка на кметството, както ви посочих, не сме в състояние да предприемем някаква капитална програма. Имаме старши и младши специалист, счетоводител, който отговаря за пет села: Злати войвода, Гавраилово, Старо село, Ковачите и Малко Чочовене. Това е екипът на кметството ни. С течение на годините драстично намаля броят и на ангажираните по временната заетост, сега останаха петима.
Аз съм завършил в Стара Загора Техникума по ветеринарна медицина, запознат съм с дейностите и в моята сфера, но и в овощарството. Помагам на моите съселяни с каквото мога. Доволен съм, уважават ме…
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
