* Такава е за жалост картината у нас. Но аз съм оптимист, България винаги е била аграрна страна, та дори и до 3 млн жители да се “стопим” земеделието пак ще ни държи! – това сподели пред нас г-н Йордан Хичев, агроном по професия, дългогодишен ръководител, радетел на българското селско стопанство само преди няколко дни, когато тържествено чества своята 80-годишнина в гр. Левски.
Да доживееш до 80 години, да си съхранил паметта си, ценностите си, да си енергичен, ведър, позитивен и харизматичен, да даваш полезни съвети (когато ти ги поискат), това си е просто за завиждане. Не завиждаме, дори и благородно, на нашия ревностен читател и приятел от плевенското село Изгрев, че е успял да постигне това цели 8 десетилетия. Радваме му се и без никакво колебание поехме за Северна България в ранната утрин на 19 юли.
Още преди месеци той отправи към нас любезна молба да бъдем част от празника по повод 80-годишнината му. За тържеството бе избрал град Левски, заради своя идол. Събрал беше роднини и приятели – да се повеселят. Дойдоха всички поканени и това стопли сърцето му. Леля Тинка, съпругата на бай Йордан, редом до него посрещаше гостите.
А ние откраднахме двайсетина минути преди началото на тържеството и го помолихме да разкаже епизоди от своя живот, свързани със селското стопанство. А те се оказаха толкова много. Изумени от цитирането на дати, годишнини, факти и събития пресъздаваме неговия разказ без особена редакция. Да не забравяме, че макар и незавършил журналистика, Йордан Хичев работи дълги години като нещатен кореспондент и журналист на редица издания. От всяка негова мисъл личеше ерудиция и широк кръг познания:
– Роден съм на 29 януари преди 80 години. Произхождам от прочутия род Хичеви от с. Изгрев. ЖИВОТЪТ МИ ПРЕМИНАВА МЕЖДУ ДВА ВЕКА. Така озаглавих и книгата си със спомени от моя живот, която издадох неотдавна.
Закърмен съм със селския труд и стана така, че след завършването на гимназията през 1951 г постъпих на работа в ДЗС – с Септемврийци, Балчишко. Започнах като счетоводен книговодител. За две години работа се издигнах до счетоводител-ръководител с ранг на зам. гл. счетоводител на ДЗС. И като такъв работих до 1955 г, но през 1953-та се преместих в съседното ДЗС-Травник. През това време бях активен сътрудник на окръжния вестник във Варна, наричаше се “Сталинско знаме”, сътрудничех и на в. “Работническо дело”, бях нещатен кореспондент и на в. “Стършел”.
През 1955 г ме взеха в казармата, три години служих във Варна. През 1958-а станах студент, записах агрономство във Висшия селскостопански институт “Георги Димитров”, спец. Полевъдство. Завърших през 1963-та, но през това време освен като студент се занимавах активно с организационна работа по линия на комсомола и активно спортувах в дружество “Академик” – София, по дисциплината бягане на дълги разстояния.
През 1962 г. ме избраха за член на ВУЗ-ия комитет на комсомола и за председател на културния клуб, на танцовия състав, на литературния кръжок. Имахме добри успехи, запознах се с един колега от Хасково, Симеон Стоянов, който беше поет. През това време активно сътрудничех при списването на в. “Студентска трибуна” и на “Димитровец”. Имах възможността да комуникирам още тогава с професори, доценти, асистенти…
От край време ЖУРНАЛИСТИКАТА МИ Е ПО СЪРЦЕ, от кореспондент на в. “Студентска трибуна” ме предложиха за член на редакционната колегия на вестника. От студентите бяхме само аз и Харалампи Яръмов от Видин. Оттогава се познавам и с Александър Фол – изключително ерудирана личност. Той беше на обществени начала член на редколегията и отново на обществени начала завеждаше културния отдел.
През 1963-та завърших висшето си образование. Две години работих в моето село. Преместих се в Ловешки окръг, отново агроном и в края на 1967 г ме поканиха да започна в Изгрев като агроном, а съпругата ми Тинка – като зоотехник. Прецених, че е за добро. Имахме вече дъщеря – Пенка, през 1969-та година се сдобихме и със син – Светослав. На 1 март 1971 г отидох в ДЗС – Ловеч със съгласието на председателя на АПК Левски. Няколко месеца заемах ръководна длъжност, а след това бях управител на най-големия филиал на ДЗС Ловеч – Пресяк, с 500 дойни крави, а със сухостойните и подрастващите бройката достигаше 1000.
Четири години бях управител и от 15 юли 1974 г постъпих като агроном в управление “Земеделие”. Отговарях за цялото поливно земеделие. През 1977 г постъпих в окръжното ръководство на БЗНС като организатор за Ловешка община, завеждах селското стопанство, а от 1 януари 1981 г станах секретар на ОК на БЗНС – Ловеч (до разтуряне на окръзите през 1988 г.)
След това оглавих Общинското ръководство на БЗНС – гр. Летница. Работих до 1 ноември 1991 г и се пенсионирах. Прибрах се на село. След ликвидацията на ТКЗС основахме земеделската кооперация, станах член на УС и зам. председател на кооперацията и същевременно агроном. А след ликвидационните съвети ме избраха за председател на ЗПК “Напредък” – с. Изгрев, която беше с 6500 дка земя. В момента председател е г-н Марин Данков, ръководи умело и колективът се развива възходящо. Поддържаме размера на земята, прилагаме съвременни технологии.
Семейство ми притежава 250 дка собствена земя, която е в кооперацията. Дъщеря ми Пенка и зет ми Йордан са юристи. Тя е адвокат в Плевен, имат две деца – Константина също учи право в Юридическия факултет на СУ, но в момента е на бригада в САЩ. Внукът Виктор е тук и е студент по медицина в МА – София.
Имам и още един внук (трето поколение Йордан Хичев), това е синът на Светослав. Ученик е 12 клас при баща си в Манила, столицата на Филипините, където синът ми работи като мениджър в компанията IBM.
Питате ме кое ми харесва и кое не в земеделието днес? В онзи век не одобрявам насилствената принуда да се членува в ТКЗС, въпреки че се говореше, че така трябва. После хората свикнаха да работят колективно, приеха ТКЗС-то като свое. На по-късен етап се появиха обединените стопанства, аграрно-промишлените комплекси, промишлено-аграрните комплекси… Постоянно бяхме в реорганизации. Сменяше се само формата, а съдържанието оставаше старото.
Кооперациите изпълняват и социални функции, благодарение на тях се задържат и хората на село. Има ли живот в селото – ще има и производство, всеки го знае. А то, производството, не се решава в града, а в селата. Защото долу се работи, а горе се лентяйства. И по този повод ще ви разкажа един виц:
– Една сврака чоплела кората на едно дърво. Минал заек и я попитал какво прави. Отговорила му, че лентяйства и заекът решил и той да полентяйства – легнал под дървото. Минали лисицата, вълкът и мецана, и те легнали. Но се задала една ловна дружинка и ги гръмнала набързо. Тогава свраката изкрещяла: “Ей какви сте глупаци, не долу, а само горе се лентяйства!”
АЗ СЪМ ОПТИМИСТ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ, на срещите, които различните фирми организират, виждам колко млади хора се занимават със селскостопанско производство. Вярвам, че отрасълът ще процъфтява и че страната ни ще бъде не само географско понятие, а развита аграрна страна, та дори и 3 млн жители да останем…
(повече в Агровестник – стр. 13-14)
