*отглеждаме я от местен патриотизъм! – посочва Тодор Диклиев, председател на Асоциацията за защита на редки автохтонни породи. Членовете й стопанисват около 1200 животни.
Асоциация за защита на редки автохтонни породи – Калоферска дългокосместа коза съхранява животните, които са ценен генофонд. Членовете са 15 и отглеждат около 1200 животни. Те са основно от района на Калоферско, но има фермери от Сливен, Твърдица, Хасковско и др., посочи председателят Тодор Диклиев. Той обясни, че повечето стопани ги отглеждат от местен патриотизъм и като хоби. Само за един-двама е основен бизнес, а за повечето е допълнителна дейност, тъй като не е икономически изгодна.
Но съхранението на тази автохтонна порода е с мисъл за бъдещето. Редица изследвания сочат, че някои промишлени породи в близка перспектива се „изчерпват“, като се очаква да възникнат проблеми с редица системи на животните. Когато това се случи, е необходимо да има генетичен материал от стари породи, отглеждани в определени региони от незапомнени времена. Такъв е случаят с дългокосместата калоферска коза, която е изключително адаптивна при трудни условия. В Калофер от тази порода са 95% от козите, които се отглеждат от местните хора, посочи председателят.
Животните са много издръжливи, имат средно, но мускулесто тяло, здрава костна система, широки гърди. За да са в кондиция, трябва дневно да изминават поне 10 километра в пресечен терен. Дават малко, но изключително висококачествено мляко – от 0,5 до 1,5 л. дневно. То е гъсто, но за разлика от овчето, е нискомаслено и диетично. Който е опитвал млякото на животни, отглеждани на ясли и от аборигенни породи, може да оцени разликата във вкуса. Нашите животни са целогодишно на паша, като се хранят с високопланински треви и храсти. Хранителната база, която е под формата на диви растения и билки, придава невероятен аромат на продукцията от нашите животни, посочи стопанинът.
-Всички, които сме избрали тази порода, го правим за удоволствие – призна председателят. По образование той е лесовъд, но има още две специалности – „Зоонженерство“ и „Счетоводство и контрол“. Преди да стартира частен бизнес е работил 10 години в системата на горите. Фермерството му е в кръвта, защото целият му род поколения наред са се препитавали с него. – Прадядо ми Кольо Минев е имал 410 кози по царско време, които са му отнети при създаване на ТКЗС-то. Обаче в стари регистри съм открил, че е описана точно неговата професия – „козар“.
В моята ферма от 10 години поддържам около 100-120 питомци. Козарството е древен занаят в Калоферско, като землището на града е едно от най-големите в България след София и Бургас – около 160 000 дка.
Помага ми само един работник, който пасе козите, ако съм ангажиран. Често разчитам на помощта на синовете си, които още учат – Иван и Димитър, както и на съпругата си Иванка Диклиева. Изградил съм фермата близо до града, но стадото целогодишно е на паша. През зимните сутрини им даваме малко царевица и сено, но на обяд трябва да бъдат изведени навън. За тях е жизнено необходимо да изминат около 5-10 км на ден. Затова ги пускам на обяд заедно с кучетата и се налага да ги следвам. Прибирам ги в ранния следобед около 16 ч – обясни Тодор Диклиев:
От млякото приготвяме сирене по автентична рецепта. Ползваме го основно за собствени нужди или го подаряваме на приятели, тъй като не сме регистрирани по Наредба 15. Обидно е, че в България не може да се продават без специални разрешения млечни продукти, изработени по старинна технология. Посещавал съм пазари в Германия, Швеция и Австрия, дори едно от тези фермерски изложения е точно пред сградата на парламента в Швеция. Там производителите спокойно предлагат традиционните за района млечни продукти.
Друг сериозен проблем за членовете на асоциацията е огромната бюрократична тежест и отчетност. Често доста от тях са на „границата“ на търпението си и са готови да се откажат. Но ние от асоциацията се стремим да им помагаме. Това, което ги разколебава е, че почти постоянно в икономически план са на загуба.
Годишната държавна подкрепа е общо 100 лв. на глава. Тя включва средствата по „Агроекология“, селекционния надзор, за кози-майки. Тези средства са изключително недостатъчни, особено на фона на повсеместната инфлация. През последните месеци зърното поскъпна двойно – от 35 ст. на 70 ст./кг.
Другата ни голяма болка е, че козите са изгонени от високите части на Балкана, където е естествената им среда. От години е забранено да се отдават пасища в обхвата на националните паркове, а над Калофер е национален парк Централен Балкан. Извеждането на стадата нависоко през летните жеги е жизнено важно за тази автохтонна порода.
За щастие, аз разполагам с 300 дка пасища, тъй като отглеждам и 30 крави. Въпреки липсата на печалба, любовта към животните ми дава сили да се боря. Не знаете каква радост е да чуеш хлопките на стадото, когато се връща. На човек му се разтуптява сърцето. Чрез грижите за тази автохтонна порода се стремим да съхраним традициите за бъдещите поколения – посочи на финала Тодор Диклиев.
Лилия ЛОЗАНОВА
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
