* заявява д-р Сабина Йоткова, която заедно със съпруга си Боян се грижи за 100 биволи в биологично направление в гр. Цар Калоян, Разградско. И допълва: Защото те са хората, които произвеждат храната! От години всички разходи непрекъснато растат, а изкупната цена на продукцията си остава на едно и също ниво!
Сабина и Боян Йоткови от 21 години се занимават с биволовъдство. А от тази вече са започнали преход към биопроизводство, под ръководството на сертифициращата фирма „Балкан Биосерт“. Двамата са завършили „Ветеринарна медицина“ в Тракийски университет в Стара Загора.
– Като завършихме, решихме да се насочим към производството, като смятахме, че биволовъдството е ниша. Този вид животни се отглеждат рядко в нашия регион. Стартирахме през 2005 г. с 10 биволи от породата „Българска Мура“, като постепенно ги увеличихме и сега отглеждаме 100 животни – започна да разказва д-р Сабина Йоткова.
Обектът им се намира в бивш стопански двор на гр. Цар Калоян, Разградско, като теренът му е 22 дка. Ползват стандартен обор К-200, който е на мястото на стар четириредов краварник. Капацитет му е за 200 животни, като са му направили сериозен ремонт със собствени средства. Към него спадат няколко помещения – за съхранение на млякото, за измиване на инвентара и за персонала.
Дворът е над 1 дка, като към него са заградени още 7-8 дка с електропастир. Технологията на отглеждане е пасищно-оборна. Като лекари, те са убедени, че е важна възможността животните да се разхождат на чист въздух и слънце и да се движат. Това ги съхранява здрави.
Разполагат с 1200 дка земи, от които 100 засяват с люцерна, а останалите са пасища и мери. Наскоро са заградили с електропластир основната част от тези територии, след като са започнали биопроизводство. Причината е да получат гаранции, че тези пасища са чисти и никой няма достъп до тях.
Животните се изкарват на паша през март-април и са навън до края на ноември. За тях се грижат един пастир и двама доячи. Работата на пастира е облекчена, тъй като сутрин само ги откарва до заграденото пасище и след това ги подкарва на водопой към река Хлебаровска. Дори и през студените месеци биволите имат възможност да се движат свободно както вътре в сградата, така и да излизат навън.
– Осигуряваме гарантирано чисти фуражи, които са според изискванията за биопроизводство. Решихме да преминем към биопроизводство, тъй като имаме четири деца и знаем колко е важно храната да е гарантирано чиста. Смятаме, че това е правилният подход в животновъдството. Не търсим максимален доход, нещата се случват по-бавно и по-екстензивно, но увеличаваме грижата и вниманието към питомците. Важно е повече фермери да поемат като нас по пътя на биопроизводството. Причината е, че днес от първостепенно значение е храните да са без остатъци от химия, проникнала чрез млякото! – категорична е д-р Йоткова.
Доенето се извършва през централен млекопровод. Собствениците са убедени, че трябва да има хуманно отношение не само към животните, а и към доячите, да се облекчи трудът им.
Предават продукцията за преработка на силистренска мандра. За съжаление, цената на биволското мляко в страната варира от 1,15 до 1,40 евро за литър и е неудовлетворителна. Дойните биволици са 80, като от тях събират дневно 300-400 литра мляко.
Мечтата им е да изградят преработвателен цех, но смятат, че пазарната ситуация в момента не е подходяща за такава стъпка. Стагнацията е голяма и е намаляла покупателната способност на населението. А биволските млечни продукти, особено биологичните, са бутикови и на една идея с по-висока стойност от конвенционалните.
Разполагат с необходимия машинен парк, който основно ползва д-р Боян Йотков. Той не само поддържа пасищата, но и ги тори с отпадъците от фермата. Ползва два трактора „Дойтц“, които са оборудвани с разнообразен прикачен инвентар – косачки, балировачки, мулчери, торачки и др.
Двамата лекари тази година са внесли два проекта по мярката Г-1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Първият е за закупуване на трактор с прикачен инвентар, а вторият е за изграждане на фотоволтаичен парк, който да осигурява енергия в обекта.
– През последните години непрекъснато растат различните разходи за производството – еленергия, горива, заплати и др. Същевременно изкупните цени на суровината остават на същите нива от доста време назад! – посочи ветеринарната лекарка. Тя сподели, че начинът на отглеждане на животните им осигурява стабилен здравен статус. За 21 години са констатирали едва 1-2 случая на мастит. Извършват редовно ваксинации срещу мукозна болест, клостридийни (бактериални) инфекции. Провеждат алергично-диагностични процедури срещу туберкулоза.
Като цяло отглеждането на биволи е лесно, тъй като прилаганата технология ги съхранява здрави и дееспособни. Въпреки това е имало моменти през тези над 20 години, когато Йоткови са били готови да се откажат, заради многото проблеми в сектора. Притеснява ги и фактът, че с тези темпове на ликвидиране на животновъдството у нас след време няма да има нужда и от ветеринарни лекари.
– От медици станахме фермери, но за нас е важно, че правим нещо, което си струва! Мечтата ми е отношението на хората към стопаните да се промени и да се оцени трудът им, тъй като те са хората, които произвеждат храната. Държавата трябва да подкрепя реално работещите фермери. Същевременно сме подложени на „извиване на ръцете“ от страна на преработвателните предприятия, които плащат ниска цена за суровината.
Животните в България се разхождат по родната земя, пият вода и пасат трева и би трябвало родната продукция да се реализира на нашия пазар. Управляващите трябва да намерят механизма това да се случи.
А тайната на успеха на нашия бизнес е в едно изречение – да вярваш в това, което правиш. Да си убеден, че ако сега е трудно, то след месец или година всичко ще се оправи! – сподели на финала на разговора ни д-р Сабина Йоткова.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
