* убедена е г-жа Дойка Петрова, председател на Областния съюз на земеделските кооперации – В. Търново. Членовете на организацията от региона са 60. Повечето от тях са успешни и въпреки трудностите и икономическите проблеми се развиват.
Г-жа Дойка Петрова е име в сферата на селското стопанство в област Велико Търново. Никой не може да повярва, че амбициозната дама е на 72 г., а с невероятна енергия продължава да работи на пълни обороти. Целия й професионален път е свързан със земеделието. Близо 10 г. е агроном в село Долна Липница, после е профсъюзен председател на работещите в селското стопанство и хранителната промишленост, експерт в Държавен контрол и др.
Десет години е председател на Областния съюз на земеделските кооперации във В. Търново и член на УС на Националния съюз. Членовете на организацията от Великотърновско са 60. Повечето от тях са успешни кооперации, които въпреки трудностите и икономическите проблеми се развиват.
– Земята тук е прекрасна! Като се изключат планинските и полупланинските общини, останалите имат традиции и слава. Изключителни успехи в зърнопроизводството имат стопаните от Павликенско, Горнооряховско, Свищовско, Полскотръмбешко! – посочи в началото г-жа Петрова. – Според нея един от големите проблеми, който ще има все по-сериозни последствия е, че кооперациите не успяха да купят достатъчно земя. В момента в павликенското село Недан земята се оценява на 1200 лв./дка. Преди години, когато нивите бяха евтини, кооперациите нямаха пари, а сега имат възможности, но цената е висока…
Въпреки това 15 са кооперациите – отличници в региона. Дойка Петрова трудно се реши да посочи само няколко, защото знае трудния път, който са извървели. Обаче не пропусна да похвали колективите в гр. Павликени, селата Никюп, Куцина, Караиесен, Дичин, Самоводене, Иванча… Тайната на успеха им са субсидиите и модерната техника, закупена по европроекти. Директните плащания са „живи пари“ за членовете на Областния съюз.
Всички водещи членове са закупили съвременна техника по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони, без която не може да се прави модерно земеделие. Неслучайно на председателското място бяха избрани млади хора, както стана в селата Никюп, Куцина, Масларево и др.
Все пак, земеделските кооперации имат свое специфично място в цялостната икономическа „карта“ на агросектора. Те работят в условията на силна конкуренция с останалите земеделските производители не само на територията на определен регион, а и в цялата страна. Дейността им се определя от специфично законодателство и най-вече от Закона за кооперациите. Така председателят за да вземе каквото и да е решение, то става пред очите на цялото село, чиито жители в повечето случаи са член-кооператори. Ремонт на сгради, купуване на техника или кандидатстване по проект се „парафира“ от Общото събрание или с решение на Управителния съвет. В много от случаите ръководителят разполага с два дни, за да придвижи определена документация и е изправен пред предизвикателствата да събира УС или да организира събрание. Обикновено има сложна процедура на обявяване на такъв форум, която отнема минимум 2 седмици и т.н.
Въпреки това Дойка Петрова от позицията на дългогодишния си опит направи интересни обобщения за развитието на кооперативното движение не само в България, но и в Европа:
– Само в нашата страна разрушихме кооперативите по такъв безпрецедентен начин. Ликвидационните съвети бяха злият гений у нас в този сектор. Обаче кооперациите продължават не само да съществуват, но и да се развиват в редица европейски страни, сред които са Румъния, Унгария, Полша и др. Дори в Западна Германия, по примера на Източна, създадоха кооперативни предприятия за обработка на земята.
Да посочим и големия проблем на родното земеделие – раздробяването на земята, което е един от основните „препъникамъни“ пред производителите. Не е за пренебрегване и другото измерение на разрухата – унищожаване на напоителната система в страната. Преди години във Великотърновско са обработвани близо 3 млн. дка, от които 600 000 дка са били поливни площи. Сега напоителните канали са унищожени и разграбени.
В „гордиевия възел“ от проблеми в родното земеделие е и редуцирането на отглежданите култури от 42 преди години на… 4-5. Вече се залагат основно пролетници, есенници и рапица и то не само от кооперациите, но и от арендаторите. Зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството остават на по-заден план. Отглеждането на зеленчуци беше не само основен поминък за цели села от областта, а техните гурбетчии направиха известна страната ни в цяла Европа. Днес, за да се развива агросектора, е задължителна поливна система. Затова на държавно ниво трябва да се осъзнае тази необходимост.
И още един сериозен проблем – през последните години кооперациите се отказаха да развиват животновъдство. Причините са комплексни, но факт е, че повечето колективи във великотърновско отглеждаха по 2000-3000 глави добитък. Сега само три продължават да се борят и „на този фронт“.
За да се промени към добро дейността на кооперациите, са необходими и някои промени в законодателството. Те са свързани с изменение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, необходим е Закон за браншовите организации и др.
Г-жа Дойка Петрова винаги е била близо до своите колеги не само като председател и агроном, но и като човек, свързан със земята. Заедно със съпруга си Йосиф (също агроном) имат двор със зеленчукова и овощна градина в село Раданово, общ. П. Тръмбеш. Съпругът й провежда перфектно биопроизводство, защото продукцията е предназначена за техните деца и внуци.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
