ПАСИЩНОТО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИКОНОМИЧЕСКИ ЗНАЧИМО

*кои са новите, полезни и подходящи за поддържането и ротацията на пасищата технологии и техники разяснява Филип Харманджиев, собственик на „Чифлик Ливади“.

*В стопанството се отглеждат по устойчив начин близо 180 говеда от породите Българско родопско и Монбелиард, както и кокошки-носачки.

Какво представлява парцелираната паша и ротацията на пасищата, кои са новите и полезни, подходящи за поддържането им технологии и техники, ценни съвети дава Филип Харманджиев – собственик и управител на земеделско стопанство „Чифлик Ливади“ в с. Дамяница, обл. Благоевград:

-Тези земи по поречието на р. Струма навремето са били гори, които са изсечени при работата на ТКЗС и са превърнати в земеделски. Почвите са доста песъкливи, но и плодородни поради наличието на подпочвени води и на близостта на реката. Тук са се отглеждали аспержи и други зеленчукови култури – започна своя разказ стопанинът.
„Чифлик Ливади“ е за първа година на това пасище и основното ни усилие в момента е да заредим почвата с органична материя и да вдигнем плодородието. Засята е смеска на бобово-житни култури, като основните са еспарзета и звездан. Имаме овсига, червена власатка, детелина и малко люцерна.Искаме да вдигнем вегетацията през лятото с вкарване в тревостоя на суданка – тя е с голям ръст. Така животните могат да я изядат на място и да върнем повече хранителни вещества през търбуха на кравата и по този начин да вдигнем оборотите на реинтеграция на органична материя в почвата.
Моята основна задача като фермер е КАК ДА ИМАМ ПОВЕЧЕ ПОЧВА, ПОВЕЧЕ ХУМУС И ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА, които да ми хранят растенията. Аз не гледам кокошки или крави, аз гледам почва. Ако се погрижа за нея, тя ще ми върне всичко. На новото пасище трябва да положим всички усилия, за да увеличим плодородието му. Един от основните начини за това е вкарване на коктейл от различни семена и растения, които растат през различни фази на годината.
Мястото тук е 240 дка като пасем на отделни падоци (заграждения), на които оставаме тревата да се възстанови след това. Един от основните инструменти за т.нар. рационално (ротационно) пасене е електропастирът и също така макари и колчета, подходящи за лесното му местене. Колчетата са леки и един човек може да мести доста такива. Главно изискване към електропастирите, които се местят, е да бъдат лесни за разгъване и прибиране. На това пасище има и външен електропастир, който е перманентен и е с метална жица, за по-добра проводимост на електричеството. Така че да не допускаме диви или чужди животни в периметъра.
Големината на падока се определя на база на преценката да бъде изпасан за един ден. След това преместваме животните на нов падок, затваряме стария, така че да позволим на тревата да се възстанови. Един от основните принципи на ротационното пасене е след това на растенията да им бъде позволено да пораснат, да възстановят фотосинтетичната си част, но още по-важно е да натрупат хранителни вещества в кореновата система.
Тъй като това място не е достатъчно за нашите близо 180 говеда заедно с телетата, през по-бавния период на растеж на тревата сме изпасли голяма част и тогава ги спираме и пасем сено директно върху пасището. Като избираме особено бедните части за зареждане с органична материя. Тъкмо за да позволим да се възстановят другите части от пасището, но и да заредим с органична материя най-бедните и песъкливи части. Тук имаме лукса и да можем да поливаме.
Едно от големите предизвикателства в производството на мляко е как се справяме с хората. Това е доста трудна работа – ако се прави двукратно доене, означава минимум 14-часов работен ден. Започва се сутрин в 6 и се приключва вечер към 20 ч. И разбира се 7 дни в седмицата. Пред мен винаги е стояла дилемата, че или трябва да имам 2 екипа от доячи (а то един е трудно да сформираш) или по някакъв начин да им облекча труда, за да разчитам на читави работници. Така преди 2 години открих концепцията на еднократното доене, която между другото е доста популярна и в Нова Зеландия, и в Англия – страните, където трудът е скъп. Откакто го въведох „ми падна камък от сърцето“. Хората ми започват работа в 6 ч и приключват около 15 ч – нормално работно време и възможност за почивка. Загубеното мляко пък може да се компенсира с малко повече крави.
Всъщност икономиката на еднократното доене е доста добра, защото махаш 50% от разходите, а добивът на сухо вещество се вдига с около 20%. Млякото се концентрира и става с доста повече сухо вещество. Ако кажем, че 1 крава дава 100%, то се разпределя така – 60% при първо и 40% при второ доене. За сметка на това при еднократното се повишава с 20% сухото вещество, т.е. реално губим някъде около 20% от добива, но пък махаме около 50% от разходите – ситуацията е изгодна. Все пак трябва да направя уговорката, че ние преработваме млякото си и за нас е по-важно качеството и гъстота, а не толкова литрите. Аз наблягам на породите Българско родопско говедо (технически това е Джерсей) и Монбелиард – с млека с доста добри качества за преработка.
Сега преминавам към „оранжериите“ за кокошки-носачки. Тази е оборудвана с найлони за зимно изолиране, отгоре има винили против слънце, автоматизирано подаване на вода с маркуч, вързан към поилките, оросители за най-големите жеги. Периметърът на оранжерията е подсигурен с електропастир, за да няма атака от хищници. На една шейна с верига е вързан фуражът, за да може с дърпането на трактора на цялата оранжерия заедно да преместим и него. Това помещение е 60 квадрата, пак е на шейни и се тегли с трактор, с автоматична система за поене.
Стопанисваме 6 оранжерии с капацитет около 2000 пилета. Осигуряваме гнезда за снасяне в мобилните курници. В тях имаме сено и талаш, които да буферират влагата. Всеки ден местим тези структури, така че нямаме много кална маса.
Колкото по-малко разход правиш за храна на животното, толкова по-ниска е себестойността и е по-изгодно да произвеждаш. От тази гледна точка, за мен ПАСИЩНОТО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ Е С ИЗКЛЮЧИТЕЛНА БЕЗСПОРНА ИКОНОМИЧЕСКА ПРИЧИНА ДА СЪЩЕСТВУВА. Толкова по-лесно, по-чисто и нетрудоемко е. И теоретично е ясно, че това е по-лесният и по-близък до природата начин на отглеждане. Всичко друго са излишни разходи и по-патогенна среда.
Какво пасище е необходимо за 1 глава животно? Трябва да знаем колко биомаса има на него. Правилото е да бъде осигурено между 2,5-3% от теглото му сухо вещество, в зависимост от това дали е в лактация, бременно или сухостойно. Т.е. около 50 кв. м на глава, но зависи от животните, от растенията… Ние правим така – отпускаме толкова пасище, че то да е изпасано за един ден. Животното не бива да стои по-дълго от 21 дни на едно и също място…
„Ако се погрижа за почвата, тя ще се погрижи за мен“ – завърши г-н Харманджиев.
Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник- стр. 12-13)