* убеден е собственикът на две биоферми в община Сухиндол, обл. Велико Търново – Георги Георгиев. В едната отглежда 450 овце, а в другата – 250 кози. Добитото мляко се реализира в Холандия.
Георги Георгиев е един от водещите фермери в община Сухиндол, област Велико Търново. Той е собственик на две биостопанства. В село Бяла река има ферма за 450 овце, а в село Красно градище отглежда 250 кози от породата Българска бяла млечна. Овцете са от породата Синтетична популация „Българска млечна“ (СПБМ) и изрелската „Assaf“. Той е член на Националната асоциация за развъждане на първата порода (НАРСПБМ), участва в програмата на организацията и е получил две мъжки животни. През следващата година вече ще върне на своите колеги две мъжки агнета, родени в рамките на инициативата за обмен на овните.
Георги Георгиев полага изключителни грижи за развитие на своите ферми, защото те са биосертифицирани от 2010 г. Процедурата е извършена със съдействието на мандрата в село Старо село в Троянския балкан. Фермерът споделя, че неговата продукция, преработена от предприятието, заминава за Холандия. Всяка година има по 4 посещения от холандските контрагенти. Те проверяват не само условията в стопанствата, технологията на отглеждане на животните, но вземат дори проби от пасищата. Стопанинът е наел 1200 лв. общински ливади, защото стадата са на свободно пасищно отглеждане. Те са в землищата на двете села, които са известни със съхранената си природа, защото цялата Сухиндолска област е лозаро-винарски район. Пасищата са богати на билки, но тази година заради сушата растителността повсеместно беше изгоряла. Затова производителят е подготвил 7000 бали със сено. В момента търси да закупи и люцерна, но тя трябва да е със сертификат за биологично производство. Няма право да храни животните с какви да е смески. Категорично са забранени използването на медикаменти, затова прилага народни лекове, ако някое животно заболее.
Георги Георгиев повече от 20 години е фермер. Заловил се е с тази професия, след като е завършил Лозаро-винарски техникум в Плевен със специалност „Трайни насаждения“. Роднините му по майчина и бащина линия са основно животновъди. Една от дъщерите му – Евдокия, продължава фамилната традиция и учи във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Велико Търново.
Сухиндолчанинът сподели, че най-големият проблем на колегите му е минималната финансова помощ, която се предоставя. През ноември е получил 27 лв./глава животно, а разликата от сумата до 41 лв./глава очаква да му бъде приведена в началото на 2013 г. От 2 г. получава и субсидии по мярка „Агроекология“. Успял е да закупи италианско доилно оборудване за едновременно доене на 22 животни. Решил е и екологичните проблеми на фермите си, като изгражда торище и разпръсква тора по ползваните от него пасища.
Вярва, че биологичното животновъдство ще има бъдеще и в следващия програмен период на ЕС 2014-2020 г.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
