*Бизнесът на г-н Зейти Мехмед от разградското село Печеница е земеделие и говедовъдство, а млечните продукти с марка „Печеница” са вкусни и чисти, произведени от „щастливи” животни.
Зейти Мехмед е фермер от с. Печеница, общ. Исперих. Завършил е СПТУ по ж. п. транспорт през 1983 г. Стъпил здраво на земята, следващ целите си докрай, той остава верен на отколешните традиции на семейството.
-Винаги в двора ни е имало по 5-6 овце, крава, теле, така че животновъдството и земеделието не са ми непознати. От малки ни водиха да работим на полето. По време на „голямата екскурзия” и ние бяхме в Турция, изкарахме 9 месеца, но се върнахме и през 1992 г., започнахме със 70 дка и… една мотика. Първо засяхме царевица, окопавахме я, поливахме я, прибрахме зърното…
Имам по-голяма сестра, която реши да остане в южната съседка и повярвайте ми, беше ми неудобно да кажа на родителите ми, че като се приберат в България, аз ще ги „наглеждам от мегаполиса”. Те са свикнали на свобода, а Истанбул ги стресира.
Годината беше 1993-та и тогава от приятел научих, че партията на г-жа Мозер раздава кредити на хора като нас. Отидох в София, кандидатствах, бяхме в резервите, но много колеги се отказаха заради ипотеката, та тогава получих 150 000 лв. С тях закупих един трактор ЮМЗ, ремарке, плуг и… мотиката заменихме с техника.
В това време започна и ликвидацията на ТКЗС-та и с купюри взех една сграда.
… Стъпка по стъпка, с малки крачки продължихме, закупих 13 мъжки телета и едно женско, угоих ги, продадох ги, спечелих някой лев и продължих с покупките. В стопанството добавих дискова брана, юница, ремонт на обор и така лека-полека стадото нарасна като оставях всички женски телета за разплод. Сега общо говедата са 130, а кравите – 78.
Не беше лесно, но ТРУДНОСТИТЕ МЕ КАЛЯВАХА.
Взехме решение да си направим мандра, в която да преработваме собствената суровина. Сега в момента цената на млякото е 40 евроцента и тя е под себестойността, на която го произвеждаме. Коментираме с колегите, затруднени са и тази година се очаква доста от тях да се откажат. Забележете, преди време кравите в страната бяха 400 000, сега не знам дали броят им е 120 000. И млякото от тях е съвсем недостатъчно за производство на млечни продукти за населението. Поради слабия контрол в сектора (независимо, че се говори, че се упражнява такъв) сирене се прави без мляко, само със сухо мляко, палмово масло…
При нас не е така, сирене, масло, извара, кисело мляко произвеждаме от нашето мляко, което е чисто и качествено. Аз ежедневно се старая да прочета нещо ново, интересно и в годините се наложи да се развивам в различни направления. Фермата, която стопанисвам е разположена на 50 дка, техниката се ремонтира.
Започнах да чета повече за сиренето, потопих се в това направление и се оказа, че има една-единствена рецепта за направата на БЪЛГАРСКО БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ. Приготвя се от краве, овче, козе, биволско мляко и от смес. При изследване на млякото се оказва, че белтъчният протеин в него е с химична формула от 18 аминокиселини и казеинът може да бъде „разчупен” от 2 бактерии, но трябва да им се даде шанс за 45 дни при 14 градуса температура да работят в бучката сирене и да „разбият” казеина на 3 прости аминокиселини в усвоима форма, а млечната захар да я превърнат в млечна киселина.
Несъмнено най-голямото перо в суровината е самото мляко и почти от 7 литра се добива килограм сирене. Но и това не е всичко, млякото трябва да се пастьоризира до 72 градуса, да се задържи 20 минути на тази температура и след това да се охлади на 34-35 градуса, във ваната да се добави калциев двухлорид (при пастьоризацията част от него излита от млякото). Слага се закваската и маята за сирене, тя влиза в химична реакция с казеина, затова млякото коагулира. Суроватката от изцеждането на сиренето се събира в отделен съд и от нея се добива изварата.
ХУБАВОТО СИРЕНЕ ТРЯБВА ДА ЗРЕЕ 45 ДНИ.
Ние ползваме стерилни закваски от ЕлБи Булгарикум, а не производствена закваска. Държим на класическата технология и който пробва нашето сирене, твърди, че е различно, по-хубаво, по-вкусно. Нашият продукт носи името на селото: Мандрата е „Печеница”, сиренето, кашкавала, маслото, изварата са също „Печеница”.
Мандрата ни отвори врати в края на септември, миналата година. На Пловдивския панаир се свързах с представител на „ПИМ” – Хасково. Разговорът с г-н Назъров беше обстоятелствен и сделката беше добра. Оборудването беше по проект, сградата построихме с наши средства, ползвах и кредит.
На специалистите от компанията им бяха необходими почти 10 месеца от проектирането до монтажа и пуска на машините. Пастьоризаторът е последна дума на техниката. Настройките ги прави поддържаща фирма към ПИМ и то по интернет. Процесите се проследяват стриктно.
Идеята беше да преработваме само собствена суровина, оборудването е с капацитет 4 тона дневно (събираме млякото от 2 дни). Доим с централен млекопровод, изграден е преди около 25 години, но си закупихме и робот за доене. Почти всички процеси са автоматизирани, имаме миксер за фуражите, раздаването е двукратно в деня, разполагаме с фадрома, челен товарач, както и робот, който храни с мляко сукалчетата. Така че ръчният труд е максимално оптимизиран. Сега предстои да закупим робот и за хранене на кравите.
И моята идея е С ДОБРО ХРАНЕНЕ ДА ДОБИЕМ 2 ТОНА МЛЕЧНА СУРОВИНА ОТ 65 КРАВИ.
Това е моят бизнес, това ни доставя удоволствие. Та навремето, когато с майка ми сме окопавали 70 дка царевица с мотиката пак ни е било хубаво. Когато си поставиш ясни цели и ги следваш – неминуемо ще успееш.
Фуражите също се произвеждат в нашето фермерство, отглеждаме люцерна, ечемик, царевица за силаж и за зърно. Пшеница залагаме за сеитбооборот, общо стопанисваме 1200 дка земя. Закупуваме единствено добавките.
Във фермата сме шестима със съпругата, сина и работници, а в мандрата работят четирима специалиста, в скоро време ще назначим още един. Продуктите ни са предпочитани, във Варна могат да се срещнат в доста магазини, а всяка събота и неделя на фермерския пазар посетителите имат възможността да ги опитат, водим диалог с тях…
Какво предстои? Надявам се младите да продължат бизнеса, синът ми Мехмед се заема сериозно, той беше в националния отбор по борба, шампион на България, европейски шампион, с медали от световни прояви. Треньор е по борба, но фермата и мандрата са му призванието. Дъщеря ми Анифе е юрист, в майчинство е, тя е заета в друго поприще. Съпругата ми Хабибе е не до мен, а преди мен! Фермата и мандрата са отворени за всекиго, не сме върнали човек, който е потърсил помощ.
Продължихме, развиваме се и силно се надяваме нещата в сектора да се уравновесят. Реално, без обещания и декларации кой сектор е приоритетен! Повече от всякога имаме нужда от подкрепа!
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 10-11)
