Глобалният пазар на биопродукция се оценява на 80 млрд. щатски долара и бележи тенденция на ръст, воден от промяната в хранителните навици на населението и от повишаването на жизнения стандарт. От 1999 г. насам площите с биопроизводство или в преход в света нарастват четирикратно, а производителите над 10 пъти.
Биологичното производство в САЩ не разчита на субсидии и съществува изцяло на пазарен принцип, но страната е лидер с 43% от продажбите на органични храни и напитки в света. Следват Германия, Франция, Китай, Канада, Великобритания, Италия и др. Европейският съюз залага на напълно противоположен модел, отделяйки значителни средства по линия на ОСП. Въпреки това, производителността и пазарът изостават от тези в САЩ.
За последните пет години площите в България нарастват близо 4 пъти, а броят на биопроизводителите – над 5 пъти. Въпреки всичко делът на това направление остава сред най-ниските в ЕС и следва тенденциите в Европа със значително изоставане. В България фермерите често продават продукцията си на цените на конвенционалната.
Ниските доходи и неравномерното географско разпределение на пазара са най-силният ограничаващ реализацията фактор. Българският пазар остава символичен. Това насочва вниманието към износа – както на прясна продукция, така и на храни и напитки. Начинанието за мнозина фермери няма дългосрочен характер. Между 1/5 и 1/4 от регистрираните в преход в началото на всяка година впоследствие отпадат от производство.
Площите, заети с биологично земеделие в световен мащаб се увеличават бързо. Те покриват 44 млн. ха (близо 1% от земеделската земя в света) към 2014 г., което е четири пъти повече от 1999 г. За същия период биопроизводителите са нараснали над 10 пъти – от 200 хил. на 2,3 млн. Основните фактори зад този ръст са няколко: повишаващото се благосъстояние на населението, включително в развиващия се свят, стремежът към консумация на по-здравословни продукти и такива, произведени по устойчив за околната среда начин, но не последно място и политиката на ЕС за стимулиране на биопроизводството и „зелените“ практики. С над 17 млн. ха Австралия разполага с най-голямата площ за биопроизводство или в преход към такова, следвана от Аржентина – с 3 млн. ха. И в двете страни тези земи са заети почти изцяло с постоянни пасища и служат за отглеждането най-вече на говеда. Уругвай бързо следва лидерите и през последните десет години е постигнал ръст в биоплощите от 376 хил. ха – отново предимно пасища, даващи основата за популярен експортен продукт (месо от пасищно говедо като конкурент на конвенционалното месо от угоено със зърно говедо).
От географското разпределение на държавите с най-силно развито биопроизводство е видно, че те се делят на три типа: държави с висока покупателна способност (САЩ, страните от ЕС), експортно ориентирани държави с развит агросектор (Аржентина, Уругвай) и такива с бързо нарастваща средна класа (Китай, Индия). Съществува и още едно, много по-важно разграничение: държави със силно субсидирано биоземеделие (ЕС) и такива, в които субсидиите играят по-малка или никаква роля (САЩ, Австралия, Бразилия).
Глобалният пазар на органична продукция расте с бързи темпове и достига USD 80 млрд. към 2014 г. – скок от близо 180% за 10 години. Най-големите пазари са в страни с висока покупателна способност на населението – САЩ, ЕС и Швейцария.
САЩ поддържат 2,2 млн. ха земя, отглеждана органично от около 30 хил. биофермери, които създават пазар за 36 млрд. евро. Маржът, който поддържат спрямо конвенционалното производство привлича все повече играчи към бизнеса, в т.ч. и много големи търговски вериги. Всичко това се случва без каквато и да била публична подкрепа, изцяло на базата на свободното търсене и предлагане.
Във втория най-голям пазар на био храни – ЕС, оперират 8 пъти повече фермери с 4 пъти по-голяма земеделска площ, които захранват пазар с една трета по-малък от американския.
България е лидер в ЕС по ръст в броя на биопроизводителите за последните пет години – регистрираните производители в началото на 2015 г. са близо 4 хиляди, като за последните пет години се увеличават над пет пъти, при ръст от 17% средно за Общността.
Сертифицираните площи с биологично производство или в преход към такова в България нарастват близо четири пъти между 2009 и 2014 г. Най-интензивен е бил ръстът през 2010 г. (площите се удвояват), 2012 г. (с 56%) и 2013 г. (с 44%), когато те достигат пика си от над 56 хиляди ха. Покачването за разглеждания период е най-силно сред 28-те страни-членки на Европейския съюз и с над 14 пъти по-бърз темп спрямо средния за Общността.
България е „на опашката“ сред страните-членки на ЕС, както по абсолютен брой, така и по дял на отглежданите по органичен начин животни. Като изключение не само в биоживотновъдството, а и в целия сектор на българското органично производство, се откроява пчеларството. България заема първо място в света по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин. Силният ръст започва през 2011 г. и до 2014 г. броят на семействата нараства близо четири пъти.
Основният проблем и спънка пред развитието на биологичното производство в България продължава да бъде силно ограниченият вътрешен пазар. Ниските доходи на преобладаващата част от домакинствата и високият дял на храните и безалкохолните напитки в потребителските им разходи ги правят силно чувствителни към равнището на цените. Макар да имат желание да консумират повече органични продукти, мнозинството от потребителите не са в състояние да заплатят високата ценова премия, която би дала пазарна устойчивост на производителите.
Българското биологично селско стопанство е твърде закъсняло спрямо бума в по-голямата част от европейските страни. На този фон е малко вероятно да се постигне конкурентоспособност в условията на масовост.
За контакти:
www.inteliagro.bg
(повече в Агровестник – 7-25)
