* е виждането на Михаил Кирилов от видинското село Големаново, който стопанисва скромните 1500 дка. За дребните стопани трудностите са още по-големи! – смята той
Михаил Кирилов от видинското село Големаново е типичният дребен производител от Северозападна България. Член е Видинския съюз на зърнопроизводителите. Вече 13 г. се занимава с тази дейност. Обработва 1500 дка земя в селото. Отглежда по 750 дка пшеница и слънчоглед. Изминалата година е била лоша за него, защото добивите му са по-ниски.
Иначе проблемите на стопаните в този регион са много. Село Големаново първоначално било включено в проектонаредбата като необлагодетелстван район, но в окончателния й вариант е изключено. Това лишило производителите от допълнително подпомагане. Земите не са от най-плодородните, но в района никога не е имало напоителна система. Наблизо е известното Рабишко езеро, но към него хората не помнят да е имало напоителни съоръжения.
Повече от 20 години Михаил Кирилов е бил шофьор на тирове към СОMAT – Видин. Обиколил е почти всички страни-членки на ЕС. Впечатленията му са, че преди 30 години родните напоителни съоръжения са били едни от най-хубави в цяла Европа. Въпреки, че не е работил в агросектора, има спомени как преди десетилетия е бил добре уреден в европейските страни. Виждал е, че западните земеделци зареждат нафта, оцветена в червено. Тя е на преференциална цена – една трета от стойността за останалите потребители.
– А родните производители от няколко години не получаваме акциз за горивата. Нашите управници трябва да вземат идеи от развитите страни и да подкрепят агробранша – дали ще е с оцветено гориво или с нещо друго! – разсъждава Михаил Кирилов. Той признава, че субсидиите са не само недостатъчни, а не ги и превеждат навреме. Земеделците никога нямат средства, когато им трябват. Има чувството, че горивата поскъпват нарочно преди важните кампании.
– Непрекъснато растящите разходи за торове, семена и гориво са сериозен бич за дребните производители! – обобщава Михаил Кирилов. Торовете т.г. вече са около 900-1000 лв./тон. Посевният материал си осигурява от специализирана пловдивска фирма. Над 1000 лв. му струват семената. Въпреки че се е доверил на доказани сортове, както няма дъжд отгоре, добивите не са били добри, признава стопанинът.
Лили ЦВЕТАНОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
