* Дипломният проект на двамата студенти – българина Тодор Русанов и поляка Рафал Чарновски, представлява иновативна технология, която ще се ползва в архитектурата.
Бузлужда оживява като архитуктурно чудо чрез уникална технология, пресъздаваща виртуална реалност. Проектът „Бузлуджа VR“ е на двама студенти от университета „Напиер“ в Единбург – Тодор Русанов от град Горна Оряховица и поляка Рафал Чарновски. Това е тяхната дипломна работа във връзка с бакалавърска им степен по специалността „Дигитални медии и дизайн“.
Технологията е нова не само за България, но и за света, защото позволява виртуалната реалност да бъде изживяна, твърдят младежите. „Бузлуджа VR“ представлява първата визуализация на паметника, показана с контролери и очила за виртуална реалност от последно поколение. Тъй като тези атрибути все още са неразпространени поради високата си стойност, предстои да пуснат безплатна версия за настолни компютри. Така всеки потребител може да се пренесе в паметника и да го разгледа отвътре, обаче обновен, като мултифункционален център.
– Основната идея на този проект е да представи концепция на нашето виждане за това как Бузлуджа може да изглежда като една модерна сграда и комплекс, който същевременно е символ на България. Чрез този дизайн на монумента, ще се опитаме да привлечем вниманието на хора от всички краища на света към критичното му състояние. Това е една уникална от архитектурна гледна точка сграда, която трябва да има своето бъдеще! – посочи Тодор Русанов. Той уточни, че двамата не свързват паметника с политиката, защото са родени след 1989 година. Затова петолъчката на върха е заменена с лъв. Вместо лозунгите на входа звучи националният химн на Република България.
Иновацията предлага възможност за незабравимо изживяване – потребителите да отворят врата и да се разходят из обекта по начин, по който това би се случило в действителност. Вградено е високо ниво на интерактивност, като реалните движения, които човек извършва или действията с контролерите, се пренасят във виртуалния свят. Освен това е възможно и телепортирането в паралелния свят, като човек отбелязва къде иска да отиде. Това е сред иновациите и в световен мащаб. Ефектът се постига чрез залагане на 90 кадъра в секунда.
Виртуалната разходка започва от входа на сградата. Ако се избере с контролера надписа, веднага се активира електронен гид, който разказва за монумента на английски език. Първоначално се влиза в рецепция, в която създателите на проекта виждат като модерен лоби бар. Има възможност посетителите да се изкачат на второто ниво, където е театрална зала с роял в центъра.
Студентите са поставили в панорамния коридор 16 картини, които показват най-забележителните места в България. Отново чрез докосване, посетителят получава повече информация за тях.
Съседният тъмен коридор пък е превърнат в музей на Бузлуджа. Чрез интерактивни снимки е представено настоящото и бъдещото състояние на монумента. Още данни за сградата се подават, когато потребителите изберат малък макет на паметника.
Гостите могат да се насладят на впечатляващи панорамните изгледи. Пейзажът е пресъздаден на базата на сателитни снимки на Бузлуджа, като чрез тях е точно локализиран. За съжаление, не намерихме оригиналните планове на сградата, обаче използваме точните мащаби, което е важно за пресъздаване на виртуалната реалност, сподели Тодор Русанов.
През юни м.г. двамата младежи посетили паметника и само с обикновен метър свалили всички мерки на обекта. Пресъздали всеки детайл толкова прецизно, че на места се виждат дори контактите. В лоби бара всеки може да мине зад него и да разгледа предлаганите напитки.
Този проект е технологична революция, особено в приложението й в архитектурата. Виртуалната реалност има бъдеще в тази сфера, защото дава възможност да се види нещо непостроено, да се избегнат грешки, да се изживее пространството, което още не съществува. Тази иновация дава възможност да се пестят ресурси и средства в строителството – посочи студентът.
Хора от цял свят ще могат да посетят виртуалния свят на българския монумент и така родният паметник да има нов живот, но в паралелната реалност.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 28)
