* възкликва кметът на населеното място Стоян Иванов, който се надява районът да се възроди чрез развитие на туризма.
* „Основната ни цел за отделянето на Шипка в самостоятелна община бе, да можем да кандидатстваме и участваме свободно по различните програми за финансиране, за да успеем да реализираме проектите и идеите, които имаме! – обяснява градоначалникът.
Град Шипка е старо селище, съществувало от времето, когато българските земи са населявани от траките. Множество останки от периода на тракийската култура има в землището му. По време на турското робство Шипка е осигурявала охраната и поддръжката на прохода. На връх Свети Никола (Столетов) са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България от турско робство.
В студения януарски ден покрит в бяла пелена ни посреща град Шипка. Въпреки ранната утрин ранобудните му жители вече щъкат по заснежените улици. Ден след празника на града се срещаме с неговия кмет Стоян Иванов. Той е роден и израснал тук. Дълги години е работил в „Арсенал“ – Казанлък. От 2003 г. е кмет на град Шипка.
– Г-н Иванов, сигурно е удоволствие и предизвикателство, да си кмет на такова красиво планинско градче? Кое ви мотивира преди повече от девет години?
– Станах кмет поради една единствена причина – включих се в местния комитет, който искаше да отдели град Шипка в самостоятелна община. За нас това беше начина градът ни да тръгне напред, защото през последните двайсетина години, той бавно и мъчително се заличаваше. Оставаше единствено историята, но тя се забелязва само по празници. За жалост, както забелязваме, това се случва и с други населени места в България.
Преди всичко моето желание бе да възстановим и съхраним тези сгради, които са в занемарено и разрушено състояние. А те са доста тук. Като се започне от сградата на кметството, която е била опожарена през 1991 година, читалището, което е запустяло. Това са сгради, строени в началото на миналия век и са с голяма архитектурна и историческа стойност, защото много събития са се случвали в тях. Мога с гордост да кажа, че успях чрез контакти, връзки, познати да възстановим кметството вече на 100 процента. Ползвахме средства по програма „Красива България“ и това е едно от големите неща, които постигнахме. По програмата за „Бедствия и аварии“ направихме ремонт на покрива на читалището…
По други програми нямахме възможност да участваме, защото тези проекти минават през общината. А в общината освен град Казанлък има още 19 населени места и се дава основно предимство на общинския център, а за другите като нас – кой както може да се оправя. Но много пъти съм го казвал, макар и да звучи малко шовинистично – Шипка не може да се сравнява с другите селища. Защото без да пресилваме – от Шипка е изгряла свободата. Това е място, където са концентрирани куп исторически събития още от древни времена.
В новоизградената община трябваше да влизат – град Шипка и селата Хаджи Димитрово, Шейново и Ясеново. След много обещания, препятствия и спънки успяхме да проведем референдума на 6 ноември 2010 г., който бе първи за България. След оспорване и доказване на законността му, бе внесен в Министерски съвет. От там без писмен отговор, а чрез съобщение по интернет разбрахме, че са отхвърлили нашето искане с мотивацията, че нямаме необходимия брой жители и комуникации, макар ние да кандидатствахме по друг пункт – като център на исторически, географски и културни ценности.
Млади хора тук трудно могат да се привлекат, защото те трябва да имат работа, да печелят пари, да създават семейства и да отглеждат деца. За жалост това не се случва. Единствено идват туристи, отсядат, радват се на хубавата природа и историческите забележителности и си заминават. В момента плахо се открехват възможности за откриване на работни места главно в туристическия бизнес. Една малка част работят в местните фирми. Други в големите градове. Но повечето млади хора са в чужбина – Испания, Гърция, Италия, където се предлага работа. Върнат се тук да похарчат някой лев и пак заминават.
Поради тези и други причини училището ни, което е до 8-ми клас и едно от най-старите в България, е със затихващи функции и за да го спасим привличаме деца от съседните села. Поради ремонта на читалището дейностите му сме ги преместили в сградата на старото училище, където въпреки трудностите се водят на много добро ниво. Имаме самодеен камерен хор, който е носител на редица награди от фестивали. За по-възрастните има действащ пенсионерски клуб, в който се провеждат събирания по различни поводи, а всекидневно се ползва за раздумка на чаша чай или кафе, да поиграят шах и табла.
Тук от далечни времена са се развивали занаятите – ножарство, мелничарство, дървени музикални инструменти и др. Понеже почвата ни е бедна и камениста са се отглеждали предимно етерично-маслени култури – рози и лавандула. Обработваемата земя днес е 9 000 декара. През последните 5-6 години се появиха млади хора – енергични и нахъсани, които започнаха да работят с желание и качествено.
На територията на града има две малки предприятия, произвеждащи части за машиностроенето и две за хидравлични изделия. Има и четири дърводелски фирми, произвеждащи детски играчки предимно за износ.
Шипка може би е номер едно за България от историческа гледна точка. Освен обектите свързани със събитията от Руско-турската освободителна война, за които всички знаят, през последните 15 години бяха направени редица открития от екипа на д-р Китов, с които се доказа, че тук са концентрирани исторически забележителности още от времето на траките. Откриха се 56 могили – всяка със своите тайни и загадки. Тук се намират най-големите и най-красиви тракийски гробници като Голямата Косматка и редица други. За жалост тези обекти след като бъдат открити, не могат да се консервират веднага и доста от тях вече са разрушени.
Имаме Етнографски музей в центъра на града, където са изложени ценни и интересни експонати, показващи бита на шипчанина още от времето на турското робство. За туристите и гостите Шипка разполага с къщи за гости и малки частни хотелчета, предлагащи качествена храна и напитки, в които по празниците трудно се намират места.
– Градът ви е известен с Храм-паметника „Рождество Христово“. Разкажете ни за него…
– Той е изграден в чест на победата в Руско-турската война. Последната победоносна битка тук е станала на 9 януари, когато по стар стил са се отбелязвали коледните празници. Поради този факт храмът е кръстен „Рождество Христово“. Строи се предимно от руснаци от 1886 до 1902 г. Успоредно с храма е построена и друга сграда, която да бъде семинария, но впоследствие тя се превръща в сиропиталище, а по-късно в убежище на емигрирали царски офицери от Русия. През 1934 г. Сталин подарява Храма с целия комплекс на Министерството на войната в България. Благодарение на митрополит Галактион в момента комплексът е собственост на Българската православна църква, конкретно на Старозагорската митрополия.
На 9 януари Шипка е освободена от турско робство. Винаги на този ден независимо от времето поднасяме цветя в Храма на саркофазите на загиналите за свободата ни. Отслужва се заупокойна молитва. Провеждат се различни мероприятия в читалището за жителите и гостите на града. Честваме всички празници свързани с Освобождението на България – 3 март, Шипченската епопея през август. На 24 май отбелязваме патронния празник на нашето училище, което е с богато история. Основано е през далечната 1835 г. На 15 август отбелязваме Света Богородица, чието име носи църквата в града с изпълнение на църковния хор към нея.
– Какво бихте искали да постигнете през следващите три години?
– Ние като туристическо населено място първо трябва да изградим инфраструктурата си, която да обслужва хотелите, къщите за гости и населението. Да направим цялостна канализация на града, която сега е едва 20 процента. Миналата година не ни одобриха проекта поради недостатъчен брой жители – официално с постоянен адрес тук се водят 1 400 човека. Да завършим ремонта на читалището, като единият от вариантите е чрез отдаване на концесия със запазване на дейностите му.
Основната ни цел за отделянето на Шипка в самостоятелна община бе, да можем да кандидатстваме и участваме свободно по различните програми за финансиране, за да успеем да реализираме проектите и идеите, които имаме.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
