* Младият производител стопанисва 2000 дка със зърнено-житни и слънчоглед и още толкова със зеленчукови култури. Изградил е добър имидж с качеството на продукцията, която е желана от преработвателните предприятия и големите търговски вериги.
* Тази пролет на перфектно подготвените полета ще бъдат засадени 5 милиона и половина доматени растения. Фермерът отглежда още пипер, патладжан, зеле, карфиол.
Станимир Лапатарев е на 32 години. Родом е от пловдивското село Труд. Със земеделие активно се занимава отпреди 5 години, а закалката в бизнеса е някъде назад във времето, когато неговите родители са имали малка градина със зеленчукови култури. Не след дълго са преминали от другата страна на бизнеса – търговията със зеленчуци.
– Харесва ми земеделското производство, в него виждаш плодовете на своя труд. Започнах сам и то съвсем млад – на 27 години. По професия съм аграрикономист, завърших Пловдивския аграрен университет – разказва Станимир. – В началото, в първите 1-2 години, стопанисвах малко земя (около 100-200 декара). Полетата бяха наши, собствени. В момента отглеждам около 2 000 декара зърнено-житни и още толкова със зеленчуци. Миналата година засадих 600 декара с домати, а сега вече площите нараснаха неколкократно. За три години развих доматопроизводството, усвоих тънкостите в технологията. Оказа се, че това направление ми допада, точно казано – тръпка ми е. И стана така, че четири хиляди декара поделям в двете съвсем различни направления.
Складове за съхранение на продукцията нямаме, затова продаваме зърното от полето. По-скоро покритите площи ползваме за съхранение на техниката, защото сме си закупили специализирани сеялки, разсадосадачни машини, доматокомбайни и др. В близост до нас е базата на фирма „Симид“ и хлебното зърно предаваме на това дружество непосредствено след жътвата.
Преди 3 години моя позната ме свърза с гръцките партньори, които закупиха фабриката за преработка на зеленчуци в Пазарджик. Реших да пробвам този бизнес. Доставиха ни разсада, предоставиха ни и технологията и първата година засадих само 70 декара. Въведоха ме в детайли в това производство, осигуриха ми и комбайн за прибиране на реколтата.
Хибридите са безколови, американска селекция. Настоявах ДА СЕ РАЗВИЯ В ТОВА НАПРАВЛЕНИЕ. Започнах да инвестирам в машини. Вече имам закупен нов доматокомбайн, който е съвременна високопроизводителна машина. В момента разсаждаме доматите, дори половината са вече на полето. Средният ми добив е от около 8-10 тона от декар, а имам и полета, които дават доста над 10 тона. Но ги отглеждам изцяло по препоръките на специалистите със стриктно спазване на технологията. Контролът е изключително висок.
Известно е, че зеленчуци без вода не стават. Затова изградихме система за капково напояване и ползваме водата от сондажи.
Защото днес ВСЕКИ ТЪРСИ КАЧЕСТВО! Убедил съм се в това.
Базата ми е в Цалапица и в с. Труд. Съвсем скоро ще започнем изграждането на нова в моето родно село. Чакаме разрешението за строеж, за да поставим началото. Проектът включва голямо хале за първична обработка на зеленчуците, т.е. малък пакетаж за доставка на големите вериги у нас. Освен домати отглеждаме още пипер и патладжан, а наесен ще имаме зеле и карфиол. Базата ни ще бъде разположена на 5 декара, в нея ще инвестираме около 300 000 лева. Така заложено зеленчукопроизводството ни е договорно обвързано с три преработвателни фабрики, което за мен като производител ми дава гаранция при реализацията на продукцията. От 1-2 години (отново подчертавам) предлагаме висококачествена стока и затова партньорите ни търсят. Държат на нас. В момента имам сключен договор с веригите „Кауфланд“ и „Метро“. Беритбата на доматите ще бъде механизирана и ще започне на 20 юли. А заготвената стока за хипермаркетите ще бъде с нашата марка – ЗП Станимир Лапатарев от с. Труд. Регистрирали сме още една фирма и това е „СИ Агри“ ООД.
Машинно-тракторният ни парк е добре оборудван. Разполагам с 3 малки и 2 по-големи трактора. Закупени са със собствени средства, не сме участвали по програми. Два броя са разсадо-посадачните ни машини, както и специализираната техника за лехооформяне. Отделно два доматокомбайна, а имаме заявка и за нов – Sunday, който ще дойде тъкмо навреме, преди масовата беритба. Машината е италианска, високопроизводителна – от доказана европейска марка. С тези инвестиции ИМАМЕ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ ТРАЙНО И С ГРАДИНАРСТВО.
В бизнеса сме ангажирани семейно – баща ми, съпругата ми. Имаме и петима оператора на машините, а летните месеци, когато дойде време за прибиране на реколтата в полетата се събират кажи-речи 40-50 работника. Съпругата ми Нина следи работата при беритбата, при сортирането и заготовката на продукцията.
За тези 5 години откакто съм в сектора се убедих, че по-скоро затрудненията в работата ни са продиктувани от административни неуредици. Ето например – еднодневните договори. Макар че те не са обвързани с помощите на безработните, не желаят да ги подписват. Тази година има положителна промяна – вече можем да ги разпечатваме електронно, а доскоро ходехме в НАП, предварително плащахме осигуровките, тогава вземаме договорите, в края на месеца ги осчетоводяваме. Представете си ако те чакат 40-50 работника какво писане пада сутрин, а и да ги разпишат си е чиста мъка… Това не е само затруднение, това е съществен ПРОБЛЕМ.
В бъдещ план? Нямам намерение да увеличавам полетата. Смятам, че те са достатъчни, за да организираме добро и най-вече качествено производство.
Членувам в Пловдивския съюз на зърнопроизводителите от 4 години. Не се нуждаех от агитация, за да се включа в тази структура. Убеден съм, че ползата за всеки член на съюза и респективно на Националната асоциация на зърнопроизводителите е голяма.
А вие, бихте ли препоръчал на ваши колеги – зърнопроизводители, да разнообразят дейността си и с други култури? – питаме в края на разговора г-н Лапатарев.
– Да, бих им препоръчал, категоричен е младият фермер. Но между впрочем, много от моите колеги, които членуват в съюза правят така наречената диверсификация на културите, сеят бобови и други растения. И всички са убедени, че е необходимо да се търсят нови ниши, перспективни производства. Изхранването на човечеството ще става все по-трудно, а отговорни за това ще бъдем ние – фермерите.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
