* Стопанството с автохтонни породи овце се намира в местността „Паниците“ над бунтовния град.
* Заедно със съседа си Пейко Драганов, се грижат за над 400 животни под връх „Ботев“.
На пасторална картина, рисувана от велик художник, прилича районът край фермата на Начо Радулов. Тя се намира в местността „Панниците“ край Калофер, в природен парк „Централен Балкан“. От височините под заснежения връх „Ботев“ се разкриват живописни панорамни гледки. Точно преди Йордановден, в разгара на зимата, са изключително красиви балканските поляни и обраслите брегове на река Тунджа. Затова не е чудно, че стопанството на фермера е включено в специални турове за чужденци, които след като се запознават със забележителностите в района, се докосват до местните традиции в животновъдството. Тук гостите имат шанса лично да издоят овцете и да участват в приготвянето на сирене и кисело мляко. Французи, немци и белгийци са очаровани от атмосферата и красивата природа. Най-много се вълнуват възрастните израелци, които плачат, докосвайки се до простичките и истински неща от бита.
Дървени огради както в стари времена опасват пасището на стадото на Начо. Заедно със съседа си Пейко тъкмо открехваха портата, за да излязат животните на водопой.
Двамата млади мъже – 35-годишния Начо и 26-годишния Пейко усмихнато обясниха овчото послушание на всеотдайните си грижи. Те признаха, че заради любовта си към питомците, все още не са срещнали своята половинка в живота. Позволих си да ги уверя шеговито, че трудно се намира жена, която да изпълнява така заповедите им, както хрисимите животни.
Обясниха, че овцете сами си намират подходящо място за водопой и се връщат, насочвани от верните кучета. Пред къщата на Начо ни посрещна ведро майка му Иванка Радулова. Тя беше запретнала ръкави и не спираше да шета. Започна да разказва семейната история. Нейният баща Иван се е занимавал с животновъдство, а тя е работила в Дом за деца, лишени от родителски грижи. След войниклъка синът й започнал да идва да помага на стария си дядо. Все повече се застоявал във фермата в „Паниците“ и останал тук. Така вече 15 години се занимава с пастирство. После и родителите му дошли, защото работата е страшно много.
В момента отглеждат 100 овце среднопланински, които са рядка порода. Те имат сертификат от Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце. Грижат се и за 80 крави, които са Сиви Искърски и Херефорд, като първите също са защитени. Почти всички животни от фермата, подлежат на субсидиране по мярка 214 „Агроекология“. За съжаление стопаните така и не могат да разберат каква е точната сума на субсидията, защото част от нея се орязва по административни причини.
За изхранване на животните са им предоставени под наем 97 ха ливади в Централен балкан. Отделно Начо коси 200 дка, за да си осигурява сено. Стопанинът има собствена косачка и балировачка. Справя се чудесно и с двата си стари трактора ЮМЗ. Домакинът посочи огромнен навес, под който е складирал балите със сено и слама. Признава, че е много трудно да поддържа ливадите в добро състояние.
Близо 8 месеца животните пасат в район, който е екологично чист. Обаче разходите за изхранването им зависят от климатичните условия. Тази година понеже е била по-сушава, се наложило да ги подхранва от късно лято, заради изгорялата трева.
Въпреки подкрепата на родителите му, Начо Радулов признава, че се справя с ежедневните задачи, защото работят заедно със съседа Пейко, помагат си взаимно. През пролетта и лятото събират не само двете стада, но и чужди животни. Така се грижат за над 400 глави.
Приготвят сирене и кисело мляко. Имат много приятели и клиенти, които купуват млечните продукти още пресни. Точно отглеждането на животните както в стари времена и вкуса на истинското мляко впечатляват чуждите гости.
Пейко отглежда 160 стреднопланиски овце. От 6 години е фермер и нищо друго не е работил. Неотлъчно е до батко си Начо и се учи от него. Двамата се грижат за здравословното състояние на животните. Агнетата и кравите продават на търговци. За съжаление, изкупната им цена е твърде ниска.
През зимата районът често е затрупван, тежкия сняг чупи покривите на стопанските постройки. Фермите им в сърцето на Балкана се вписват в прекрасна пасторална картина, която все по рядко може да се види. Те се надяват да съхранят неподправената простота на пастирския живот, за да не се превърнат такива стопанства само в туристическа атракция.
На снимката: Пейко, Начо и Иванка.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-23)
