* Добро планиране, правилно избрани приоритети и концентриране на усилията са необходими за създаване на ефективно и продуктивно земеделие в България! – посочи президентът Росен Плевнелиев при гостуването си в Тракийския университет в Стара Загора.
При посещението си в Тракийския университет миналата седмица президентът на Република България Росен Плевнелиев изнесе публична лекция на тема „Стратегически перспективи за развитие на земеделието и производството на храни в България“. В нея той засегна глобалните процеси в сектора, селскостопанската политика на ЕС, състоянието и предимствата на българското земеделие, необходимите приоритети на държавата и перспективите за развитие на агросектора. В дискусията по темата след това президентът отговори и на актуални въпроси от присъстващите специалисти, студенти и фермери:
– Днес ще се опитаме да погледнем напред в една от стратегически най-важните индустрии на нашата планета – земеделие и производство на храни. Бъдещето на България е в развитието на нови технологии, в модерното земеделие и производството на храни. Най-добрият начин да предначертаеш бъдещето, е да го създаваш.
Модернизацията на селското стопанство предполага навлизането на съвременни информационни технологии и системи. Нуждите от въвеждането на електронни услуги в българското земеделие нарасна изключително много след приемането на страната в Европейския съюз, когато наличната информация бе дигитализирана и създадени две основни бази данни – за земеделската земя (фотокарта) и информационната система на БАБХ, която включва всички маркирани селскостопански животни. За съжаление това не е достатъчно и работата по цифровизацията трябва да продължи. Обнадежден съм от идеята на МЗХ за създаването на електронен регистър на земеделските производители, който дава информация какви площи се обработват в страната и с каква продукция. За да защити родното производство от некачествени продукти на дъмпингови цени, за да може добре да планира и подпомага българските производители в търсенето на нови пазари, държавата има нужда от надеждна своевременна информация за състоянието на земеделските оператори. От друга страна за да могат нашите фермери да се възползват от предимствата на съвременните информационни и комуникационни технологии, държавата следва да им осигури достъп до националните бази данни и да ги надгражда.
Какво е влиянието на общата селскостопанска политика на Европейския съюз върху развитието на българското земеделие? От една страна тя цели създаване на високоефективно и продуктивно земеделие, което да бъде конкурентноспособно на международните пазари. От друга страна обаче производството следва да бъде устойчиво, екологично и мултифункционално. Идеята е да се удовлетворяват нарастващите нужди от храна, но това да става чрез производство на качествени и безопасни храни, отговарящи на най-високите изисквания на европейския живот. В краткосрочен план до известна степен това поставя страната ни в неблагоприятна ситуация, тъй като членството в ЕС ни задължава да прилагаме европейското право и високите стандарти за качество на произвежданите продукти, което е свързано с непосилни за малките български фермери инвестиции. В същото време субсидиите са значително по-малки, спрямо тези които получават старите страни-членки. За съжаление по данни на Евростат България е една от страните, в които субсидиите нямат силно позитивно влияние върху брутната добавена стойност на оператора. Директните плащания облагодетелстват по скоро големите стопанства с относително ниски производствени разходи на хектар земя, т.е. отглеждане на зърнени и индустриални култури, докато зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, както и малките стопанства са силно ощетени по отношение на финансовата подкрепа.
В дългосрочна перспектива обаче се надявам и ще работя за амбициозно планиране, така че подобни несъответствия и несправедливости да бъдат елиминирани. Този месец приключиха преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета за обща стопанска политика за периода 2014-2020 г., където институциите се споразумяха националният пакет от директни плащания за държави с размер на средствата под 90% като България, да бъдат постепенно адаптирани. Това е добрата новина. Договорена беше и по-голяма гъвкавост между двата стълба на общата стопанска политика, като се дава възможност на страните-членки да прехвърлят до 15% от директните плащания към програмите за селски райони и обратно. Дава се приоритет на така нареченото „позеленяване“, свързано с екологично земеделие, в което се използват по-малко азотни торове и пестициди, както и насърчаването на млади фермери. Много важна за България е постигнатата договореност след 2015 г. до 13% от годишният бюджет за подпомагане с европейски средства, да се насочи към плащания обвързани с производството. По този начин ние можем да осигурим подкрепа за зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството.
С всяка следваща година субсидиите за земеделие ще се увеличават. Това е добре, но трябва да сме умни, за да не произведем с тези пари зависими сектори и фермери само от европейските средства, а да намерим правилния баланс между конкурентноспособност и субсидия.
Страната ни е сред най-големите производители на етерични масла и най-големия в света производител на биологично розово масло. Репутацията и пазарите за България в този сегмент са постижения от десетки години и ние трябва да ги браним и надграждаме. Чистата околна среда и почви ни предоставят изключително добри конкурентни предимства за устойчиво развитие на биоземеделието. Годишно пазарът на биологични продукти в света нараства с много силни темпове от 10-15% и това го прави един от най-развиващите се пазари в световен мащаб. Съхранената чиста природа и добра репутация на българската селскостопанска продукция в чужбина са добра предпоставка за възстановяване на някои изгубени пазари.
Хранително-вкусовата промишленост е друга важна тема, защото едно е да се изнасят сурови плодове, зеленчуци, месо и съвсем друго е да изнасяме крайни продукти. Именно за това трябва да подпомагаме сектора, за това трябва да има субсидиране, трябва да има механизми за насърчаване на експорта, трябва да се предоставят нисколихвени заеми на малките производители, трябва да има възможности за безплатно обучение и квалификация за хората, които са решили да се занимават със земеделие в България.
Накрая бих искал да завърша с една неблагоприятна особеност на селското стопанство у нас, т.н. поляризация. В момента в България функционират 5500 големи ферми. Хубаво е, че ги има. Същевременно имаме 250 000 малки, които се характеризират с неефективно производство и слаба пазарна ориентация. Структурният дисбаланс, който имаме или тази „поляризация“ на която сме свидетели, може да бъде преодоляна чрез коопериране. Чрез сдружаване могат да се реализират икономии, да се генерира добавена стойност, да се гарантират количество и качество на доставките, да се избегнат прекупвачи по веригата, увеличават се и възможностите за маркетинг и реклама.
От друга гледна точка за да оцелеят и да се развиват е много важно да има работеща мрежа от стокови борси и тържища, оборудвани с хладилници и съоръжения за първична обработка на продукцията. Решаваща е ролята на държавата в осигуряване на производствена инфраструктура, като хидромелиоративни и геозащитни съоръжения, пътища и т.н. За земеделието е важно да намери правилния баланс между планината и полето. В планината животът е по-тежък, по-различен и държавата трябва да планира правилно субсидиите и еврофондовете за земеделие там до 2020 г.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
