* Мобилна изложба с фотоси в България и Унгария маркира културно трасе, което да стане част от Европейската програма „Културни маршрути“. Дейностите „оживяват“ гурбетчийското градинарство – чрез контакти с наследници, които да предоставят спомени, документи, експонати. Освен фестивали и междуселищни сътрудничества, проектът е ориентиран към младите хора чрез 3D и учебни филми за пътя на градинарите.
Културният транграничен маршрут „По пътя на българските градинари“ е оригинална инициатива, включващо както знание за културни връзки между българи и унгарци, така и съхранената памет на живи хора, възможности за междуселищни сътрудничества. Проектът стартира на фона на предстоящо решение, което ще бъде взето паралелно в София и Будапеща, за определяне на ден на българо-унгарската дружба. Очаква се да бъде избрана датата 19 октомври, посветена на Свети Иван Рилски. Това съобщи Моника Тютюнкова, директор на Изследователския институт на българите в Унгария – Будапеща, и председател на българското републиканско самоуправление на район Зугло в унгарската столица (на снимката в началото). Тя е сред инициаторите за създаване на проекта и присъства на официалното му представяне в Музея на градинарството в Лясковец по повод отбелязването на празника 14 февруари във винарската община.
Етнографът от Регионален исторически музей – В. Търново Галя Чохаджиева представи основите акценти в проекта. Неговата цел е да бъде създадено културно трасе „По пътя на българските градинари“, което да стане част от Европейската програма „Културни маршрути“. Това значи траен и развиващ се във времето научно-изследователски и туристически маршрут, показващ интересна, но недостатъчно позната за общото европейско културно-историческо наследство страна от историческите, стопанските и културни връзки между българи и унгарци, посочи етнографът.
Маркирането на тази дестинация ще стане чрез гостуването на мобилна изложба за градинарството в няколко унгарски и български града, сред които са Лясковец, В. Търново, Шумен. В София тя ще пристигне в периода, когато бъде избран денят на българо-унгарското сътрудничество от двата парламента. Не случайно инициативите станаха възможни въз основа връзките между побратимените В. Търново и район Зугло (град Будапеща), чийто представители са Моника Тютюнкова и Йордан Тютюнков – председател на Комисията по образование към Българското републиканско самоуправление – Будапеща.
Градинарите от Великотърновско са едни от първите и най-многобройните в Унгария. Безспорно са оставили трайна следа в отношенията между двете страни в миналото, поддържани личностно и институционално и днес. Затова и началните стъпки по създаването на проекта са във връзка със сътрудничеството между Община Велико Търново и регион Зугло – Будапеща. В дейностите по проекта и гостуването на изложбата са включени Музеят на гурбетчийското градинарство -Лясковец, РИМ-В.Търново и РИМ- Шумен, които съхраняват във фонда си експонати по темата.
Мобилната експозиция включва 15 фототабла по темата за гурбетчийското градинарство. При нейното представяне в отделните градове ще бъде придружена със снимки, предмети, документи, с които разполага съответният музей, посочи Чохаджиева. В Лясковец ще се опитаме да съберем литература на унгарски и български език за досега случилите се проучвания на феномена „българско градинарство“. Във В. Търново ще бъдат показани предмети от музейния фонд – облекло, предмети на лукса, донесени от българските градинари при връщането си от Унгария, документи с които са пътували в чужбина, снимки на пазари и на градините им и др. В Шумен специалистите ще се опитат да обвържат тематиката със спомени за градинарите, за техните наследници и родове. Тук ще има вглеждане на явлението „гурбетчийско градинарство“ в живи лица, разкази и хора.
Трансграничният проект ще бъде реализиран в продължение на 4 години и затова е представен като „стъпки“ по пътя на градинарите. В случая „пътят на гурбетчиите“ е един символ в пространството и времето, както и чрез различните му проявления (изследователски, образователни, емоционални, икономически), като вид културно наследство. Дейностите по реализацията са разпределени по години, като целта е да има надграждане и устойчивост.
Любопитна е и предисторията на проекта в Унгария, за която разказа Моника Тютюнкова. Идеята за него се е родила по време на отбелязването на 100-годишнината на дружеството на българите в Унгария през 2014 г. Тогава е издигнат бюст-паметник на българския градинар в района Зугло в Будапеща. Дамата е директор на Изследователския институт на българите в Унгария – Будапеща, който е млада институция, създаден през м.г. Учреден е от българското републиканско самоуправление. В Унгария има признати 13 етнически малцинства с принос към историята и културата на страната, сред които е и българското. Тази малцинствена политика стартира още 1995 г.
Българското републиканско самоуправление се подразделя и на местни структури, които оглавяват цели квартали например в Будапеща и в други населени места. Хората на ръководни позиции са избирани за определен мандат от 4 години, като гласуването за тях е по време на местните избори в Унгария. В този квартал Зугло имам 150 адреса с български семейства и наследници. За съжаление са останали малко потомци на градинари, които реално се занимават с тази дейност, поради урбанизирането на града и невъзможността да работят своите „бахчи“.
Бел.авт. Ако имате близки, приятели или хора от рода Ви – наследници на градинари, заминали за Унгария,
пишете на e-mail: monika@bul.hu или llozanova72@abv.bg
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-31)
