<> Разходите при подготовката и отглеждането на културата са високи, затова се надяваме на добра цена! – заявява Владимир Димитров, производител от старозагорското село Преславен, който заедно със съпругата си отглежда 21 дка тютюн.
<> И допълва: годината бе добра за тютюна като качество и количество.
Владимир Димитров е само на 39 години, но вече със „завиден опит“ в земеделието, и в строителството. Защото със селско стопанство се занимава от дете и най-вече с отглеждането на тютюн, а със строителство от няколко години, когато семейството напуска родното огнище и се премества в големия град, където възможностите за професионална реализация са далеч по-големи.
-Аз съм от Балканския край – с. Кундево, общ. Неделино, Смолянско. Със съпругата ми Румяна сме от едно село, съседи сме. Но от 6 години живеем в Стара Загора – спокоен град е, харесва ни. Най-напред започнахме при други „тютюнджии“, нека да ги нарека така, те отглеждаха Вирджиния. Опита и знанията ги имаме, а и не се оплакваме от многото работа. Знаем, че без труд нищо не се постига. Съпругата ми периодично пътува до Англия, където с група българи берат цветя. Но тази пролет решихме да се заемем с тютюн. Отглеждаме сорт Ориентал, макар че Вирджиния е по-добивен и съответно по-доходоносен. Но за него е необходима база за изсушаване на продукцията и за добро съхранение. Започнахме с отглеждането на разсада, не ни беше трудно, та от деца сме свързани с тютюна, този поминък е традиционен за нашия край.
ОТГЛЕЖДАМЕ 21 ДКА ТЮТЮН, в землището на с. Преславен и близкото Калитиново. Земята ни е под аренда. Сами си засяхме семената, сами отгледахме разсада. Семената ни осигуриха фирми от Хасково и Кърджали, с които сключихме договор за изкупуването на готовата суровина. Дейността ни е доста специфична, трябва много да се внимава с поливките, с пръскането. Защото растенията се нападат от различни болести, неприятели. Какво ли нямаше тази година – гъсеници, въшки, скакалци се навъдиха… А най-опасната болест по тютюна е дивият огън. Ако има плевели, то задължително трябва да се отстранят…
Всъщност вегетацията на тютюна – от разсаждането до прибирането беше малко над 3 месеца. След което започна беритбата и низането, а с тях и тревогите ни. Защото НЯМА РАБОТНА РЪКА! Много хора заминаха за чужбина, а тези, които са тук искат твърде високи надници. Превозваме ги от 25-30 км. Работният ни ден започваше много рано, още в 3-3.30 след полунощ, берем до към 10-11 ч преди обед. По време на активната беритба идваха по 7-8 човека, но редовни. На ден правеха по 100 низи. Всъщност тютюнът се прибира на няколко ръце, минимум 2-3, като естествено най-напред се събират най-долните листа. Четвъртата ръка я наричаме „уч“ – това е най-качественият тютюн. И едновременно с брането става и низането – на място, на полето. От 8 човека, петима само събират тютюневите листа, а останалите трима ги нанизват на игли, които са дълги около 70-80 см. Дължината на низата е 2 метра, оформя се, закачва се на проветриво място и се чака да изсъхне. Между тях трябва да има разстояние, за да не се запарват, да не плесенясат листата. След като тютюнът изсъхне, една низа тежи не повече от 1 кг.
Но ако не разполагаш с база за съхранение, просто няма как да гледаш тютюн. Всичко трябва да се обмисли предварително. Ние цялата новострояща семейна къща напълнихме с низи. И оранжерията – също. Надяваме се да получим добри пари, но нека не забравяме, че тютюнът е добър предшественик за житни култури. На полето, на което е имало тютюн, пшеницата се развива чудесно.
ГОДИНАТА БЕ ДОБРА ЗА ТЮТЮНА – КАТО КАЧЕСТВО И КОЛИЧЕСТВО. В момента сме прибрали 3,5-4 тона сух тютюн. Низите вече придобиха златист, тютюнев цвят. Изчакваме подходящо време, за да ги съберем и надиплим в кашони, а след това и търговците. Те правят окачествяването, те определят цената. Разбира се, ще го продадем на този, който ни даде по-добра цена. И СИЛНО СЕ НАДЯВАМЕ ДА Е ДОБРА, ЗАЩОТО РАЗХОДИТЕ НИ СА ДЕЙСТВИТЕЛНО ГОЛЕМИ!
Всеки ден отиват по 250-300 лв – за заплати, за гориво… Що се отнася до техниката – нямам собствена, всичко ползвам под наем. В бизнеса изключително много ни помага фермерът Запрян Хаджиев, той ни предоставя полета от неговите земи.
Имаме опит и в отглеждането на зеленчуци – краставици, домати и чушки. Сам си сглобих оранжерия за тях, 75-квадрата е голяма. А това лято я ползвам за сушене на низите. Работата е страшно много, а аз основно съм зает в строителството. След края на работния ден тръгвам за село. Радвам се, че дъщерите ми Виктория и Дарина ми помагат. Голямата тази година ще бъде абитуриентка, ангажирана беше с организацията по беритбата на тютюна, а малката Дари, която ходи на детска градина, се включва в брането на зеленчуците.
Много хора разчитат на бизнеса с тютюн, цели семейства си изкарват с това прехраната – каза в заключение Владимир Димитров. – А дали и ние ще продължим в тази насока – зависи от конюнктурата на пазара!
На снимката – Владимир Димитров с малката Дарина.
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 11-17)
