*посочва г-жа Величка Георгиева, председател на ЗК „Момина баня“в Хисяря. Колективът стопанисва 3000 дка земя, 200 дка лозя и 300 дка сливи.
*Проблемът с работната ръка е огромен, а и тази недомлислица „еднодневните трудови договори“ просто ни ощетява! – категорични са от структурата.
Базата на земеделската кооперация „Момина баня“ е разположена в края на едноименния квартал на курортния град Хисаря. Тук в сградите, наследство от някогашното ТКЗС, ни посрещат председателят Величка Георгиева и Радка Кръстева, касиер-счетоводител. Повече за дейността на колектива научихме от г-жа Георгиева, която направи кратка ретроспекция на структурата:
-Нашата кооперация е създадена през 1996 г. Носи името на квартала. Аз съм агроном по професия и целият ми трудов стаж е преминал в земеделието. Работила съм в обединеното ТКЗС на Хисаря от трите квартала – Момина баня, Веригово и Маломир, както и близките села Михилци и Черничево. Била съм в отдел ТРЗ (Труд и работна заплата) и икономист. Но след ликвидацията на старите структури и създаването на новата кооперация бях избрана за председател.
Така нормално съществуваме вече 26 години, въпреки че работим в полупланински район, където даденостите са по-малко продуктивни, за което получаваме и допълнителни субсидии. Но и преди да започнем да ги получаваме, нашият колектив се издържаше самостоятелно. Досега не сме теглили кредити, нито заеми, не сме имали задължения или финансови затруднения. Разчитаме на собствените си средства. И разбира се, на субсидиите. И макар че са по-малки в сравнение с останалите страни от ЕС – са си помощ, не можем да отречем това.
От старите ТКЗС-та наследихме изоставени лозя (около 900 дка – с винените сортове червен мискет и памид) и градини (600 дка сливи и 200 дка вишни). Но насажденията остаряха, амортизираха се и сега от тях останаха около 200 дка лозя и 100 дка овошки. Останалите масиви се принудихме да ги бракуваме и разорем.
През 2006 г. създадохме нова градина от 200 дка със сливи Стенлей, от която сега получаваме по-висока реколта. Тази пролет обаче се случиха няколко сутрини с минусови температури, паднаха и слани и това се отрази твърде негативно на дръвчетата. Те бяха отрупани с цвят, но тези късни мразове със сигурност ще компрометират добивите с близо 50-60%.
Стопанисваме и около 3 000 дка земя, на която залагаме основно ръж и пшеница. Преди сме гледали царевица и слънчоглед. Имахме поливни площи, но напоителните съоръжения се занемариха, не се поддържат, не се почистват, разграбиха се и това ни отказа от царевицата. А при слънчогледа добивите не бяха удовлетворяващи, защото при нас почвите не са толкова плодородни, песъкливи, отцедливи, засушливи и въпреки че спазваме цялостната технология, крайният резултат е незадоволителен.
Така че сме се съсредоточили върху двете култури – ръж и пшеница. За обработките на полетата разполагаме с цялата необходима техника, единствено за прибирането на зърното ползваме услуга. Справяме се с двама механизатори, три трактора и съответния прикачен инвентар – плугове, брани, пръскачки, торачки и т.н. Старата техника, която наследихме от бившето ТКЗС отпадна през годините и поетапно я подменихме. Една част рециклирахме, но и закупихме нови торачки, пръскачки и плугове – както за трайните насаждения, така и за полските култури.
Проблемите в сектора? Знаем ги всички – неколкократно повишилите се цени на торовете, препаратите, резервните части, консумативи, горива и т.н. Торовете скочиха 3-4 пъти, но стойността на нашата продукция няма как да се повиши толкова. Това е ясно. Липсата на работна ръка и несигурните пазари са следващите. Ето, ние от години ползваме група берачи чак от Стара Загора. Извозваме ги с автобуси, настаняваме ги тук. Почти ежегодно увеличаваме надниците, сключваме еднодневни договори, плащаме осигуровки и т.н. Но разправиите и главоболията са огромни. Претенциите им са все по-големи, а ако може – по-малко да работят. И ако преди години по-възрастните бяха малко по-отговорни, то напоследък идват все по-млади и все по-безотговорни. Берат до обяд и си тръгват, изобщо не ги интересува, че камионите чакат полупразни, че имаме договори за доставка на определени количества с нашите партньори и т.н.
С две думи, дойде ли кампанията по прибиране на реколтата, сме „изправени на нокти“. На всичкото отгоре ни задължиха и с тези еднодневни договори, които са една огромна бюрокрация и бумащина и невероятна допълнителна тежест. Няма стопанин в бранша, който да не е против това. Подписваш договорите предварително, плащаш осигуровките предварително, без да знаеш кой ще дойде, колко голяма ще бъде групата, ще работят ли или ще решат точно днес да пропуснат. Това въобще не е редно и си е чисто обирджийство. Навсякъде по света се плаща за свършена работа! А при нас изискванията са осигуровките да бъдат платени предварително! Възмутена съм! Кой ги сътвори тези щуротии и няма ли да се появят най-накрая трезвомислещи управляващи, които да ги премахнат!
Плодовата реколта от сливовата градина дълги години предавахме на преработвателно предприятие в Троян, но от няколко сезона собственикът, който е на възраст, се отказа. И се насочихме към цех в с. Калугерово, Пазарджишко – сега там реализираме суровината. Доволни сме, поддържаме коректни взаимоотношения.
-Е, изкупната цена е ниска, виждаме колко струват сливите на пазарите – многократно повече. Но няма какво да направим! Плодовете не могат да останат необрани или пък да ги съхраним в склада (като зърното) и да чакаме по-висока цена. Просто берем и реализираме веднага – допълва Радка Кръстева.
-Въпреки тези проблеми практика в кооперацията е да извеждаме всички задължителни мероприятия с нужното качество и в срок – продължава председателката. – Вече пръскахме с медни препарати срещу болестите, сега ни предстои третиране срещу неприятелите. Няма как! Преработвателите все повече държат на качеството и ние сме доволни, че отговаряме на техните изисквания. Гроздето от лозовите ни масиви предаваме на Винпром Пещера.
Екипът ни е оптимизиран: аз – председател, касиер – счетоводителят Радка Кръстева и двама механизатора, четирима сме на щат. За кампаниите, както вече посочихме, наемаме допълнително временни работници.
Засега сме доволни. Макар че сме малка кооперация, нещата при нас вървят добре, развиваме се. Ще видим как ще е занапред. Тези дни имахме отчетно-изборно събрание и отново ме преизбраха за председател. Гласуваха ми доверие, благодарна съм на хората, но няма и желаещи да се занимават с тази трудна и отговорна дейност. Има много млади агрономи, но никой не идва тук в практиката, всеки гледа да влезе в някоя фирма и т.н.
Екип на „Агровестник“
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
