* споделя доц. Васил Базитов, директор на Института по розата, етеричномаслените и лечебни култури в Казанлък. И допълва: „Желанието ми е през следващите години да претворим в дела това, което сме започнали днес“.
Доц. Васил Базитов е научен работник от 30 години. В началото работил в Опитната станция по поливно земеделие в Стара Загора, като доста години е бил и неин директор. През 2004 г. преминава в новосъздадения Земеделски институт в Стара Загора, където за определен период е зам.-директор. Работи основно по проблемите на общото земеделие и напояването на земеделските култури. От април 2014 година е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък.
– Доц. Базитов, как приехте това ново предизвикателство?
– Действително точната дума е предизвикателство, защото аз съм вече към края на изследователската си кариера. Каквото съм можел да постигна в науката, вече съм го направил. След като бях помолен от ръководството на Селскостопанската академия (ССА) да приема, няколко дни се двуумях. Консултирах становище с близките си и в края на краищата реших да приема това предизвикателство. Предварително знаех, че няма да ми е никак лесно. От работа не се притеснявам, имам и организаторски опит. Прецених, че мога да се справя…
Институтът по розата и етерично-маслените култури в Казанлък води началото си още от 1907 г. Възникнал първоначално като опитно поле с цел да обслужва розо- и лавандулопроизводителите в региона. Впоследствие прераства в опитна станция. След 1945 г. работи на подчинение на различни ведомства. От януари 1967 г. се преобразува в Институт по маслодайната роза и етерично-маслените и лечебни култури, което е и днешното му наименование.
Тогава започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула и мента. Поставените селекционни цели са насочени към по-високо съдържание на етерично масло, по-висок добив от единица площ, устойчивост на болести и неприятели, студоустойчивост и подобряване качеството на етеричните масла. Създават се първите сортове роза – Пролет, лавандула – Казанлък и Карлово, мента – Климент 63. Започва и научно-изследователската работа с лечебните култури – блатно кокиче, валериана и се репродуцират нови.
През последните години научно-изследователската работа е насочена в няколко направления. Първото е интродукция, която е приоритетна дейност за Института. Разработват се задачи, свързани с проучване и въвеждане в култура на местни и чужди видове етерично-маслени и лечебни култури. По просто казано дивите видове се окултуряват и стават културни видове. Интродуцираните генетични ресурси обхващат представители от 216 вида на 45 семейства, като от тях етерично-маслени растения са 77 вида, с лечебно действие – 127 вида и застрашени от изчезване от флората на България – 20 вида.
Плод на селекцията при маслодайната роза са сортовете Свежен и Искра, а през последните години високодобивните студоустойчиви сортове – Елейна и Янина, създадени по метода на радиационния и химически мутагенезис. При лавандулата се създават сортовете Хемус, Дружба, Севтополис и Юбилейна, които масово са внедрени в цялата страна. Последно създадените сортове Рая и Хебър са изключително високодобивни по отношение съдържанието на етерично масло – 17-18 кг от декар. В Института са създадени над 40 сорта етерично-маслени култури, като притежава авторски права за 19 от тях.
В направление сортоподдържане и семепроизводство научно-изследователската работа обхваща проучване на методи и схеми за базов и пред базов посадъчен материал от основните етерично-маслени и лечебни култури. Продължава производството на посадъчен материал от рози и лавандула, с цел задоволяване, макар и частично, потребностите на земеделските стопани и младите фермери, които участват по програми за еврофондовете и се насочват към отглеждане на тези култури.
В направлението технология на преработка на растенията се проучват оптимални режими на работа на техническите съоръжения за преработката на суровини от етерично-маслените и лечебни култури. Разработват се съвременни методи за получаване на масла и екстрати от нови култури, изпитват се помощни средства за по-пълно извличане на етеричните масла. Към Института функционира акредитирана лаборатория, разполагаща със съвременно оборудване за изпитване качеството на розовото масло.
В резултат на нашата дейност през последните години имаме нотаризирани и лицензирани 8 продукта, с които можем да извършваме производство и продажба. Те са регистрирани с търговски марки в групите – дамски и мъжки парфюми, кремове на билкова основа, лосиони, гелове, розова и лавандулова вода.
– Какво е състоянието на института днес?
– Казано накратко – не е много добро. По отношение на научния колектив институтът е силно редуциран. В края на миналата година масово напускат 6 научни сътрудника. През февруари след проведен конкурс съставът бе попълнен с 5 млади асистенти. Трудностите, които изпитваме в научно-изследователската дейност, идват точно от ситуацията, която се е създала тогава. Губи се, къса се нишката между по-опитните и младите научни кадри. Няма я тази приемственост, а в селекционната дейност и интродукцията без последователност е немислимо да се извършва сериозна работа. Селекция на един сорт се извършва за 10-12 години.
В момента научният ни колектив се състои от един професор, един доцент и пет асистента, което за мащабите на нашия институт е крайно недостатъчно като численост. От друга страна по-младите сега навлизат в изследователската работа, дойдоха почти от студентските скамейки.
Бих казал, че трудности по отношение на средствата и начинът им на разпределение при нас са почти както във всички други институти от системата на ССА. За съжаление тези неща донякъде щяха да бъдат решени, ако беше приет закона за автономия на ССА, който почти стигна до Народното събрание, но така и не влезна за приемане. Основно трудностите при нас идват от липсата на средства и от неравномерното им постъпление. За разлика от другите институти в системата на ССА нашият е по-специфичен, тъй като механизирано се извършват единствено почвените обработки в насажденията. Всичко останало се върши на ръка – производство на посадъчен материал, беритба на розов и лавандулов цвят. А ние не разполагаме с работна ръка, както и със средства през кампаниите, с които да наемаме работници. Необходимо е да имаме пари в наличност, за да плащаме веднага на временно заетите, защото иначе отказват да работят. Принуждаваме се да търсим фирми на договорни начала, да ни спонсорират със средства, които връщаме след продажбата на розовия цвят. От друга страна дори и да имаме пари в даден момент, нямаме право да наемаме работници на граждански договори. Това са неуредени въпроси, които се надяваме, че през следващата година ще бъдат разрешени, за да можем да извършваме тези дейности самостоятелно, без да прибягваме до помощта на посредници и да ставаме зависими от тях.
Липсата на средства ни пречи да поддържаме богатия генофонд и създадените сортове при производството на предбазов и базов материал. С наличните само четири работника това е почти невъзможно. Институтът разполага с голяма, но остаряла материално-техническа база. Нямаме средства за оборудване на лабораториите с техника и консумативи, което затруднява провеждането на целенасочена изследователска работа на по-високо ниво. Нямаме пръскачка за внасяне на тотални хербициди. Средствата, които постъпват от производство, както и при другите институти, трябва задължително да се приведат нагоре по схемата. После може и да ни ги върнат, но не когато ни трябват. През февруари трябва да внасяме инсектициди в розите и ако нямаме средства да закупим препарати, а ги получим през май, когато е розобера, каква е ползата вече.
Поради стечение на обстоятелствата, че колективът ни е млад и неопитен, не можем да участваме по европейски научни проекти и на МОН, които се финансират. Нямаме достатъчно хабилитирани кадри. Участваме единствено по проекти към ССА, с които си осигуряваме фонд „Работна заплата“.
– Какви са целите, които си поставя Института в близък план и какви са вашите очаквания и желания?
– Почти всички институти очакваме да се приеме закона за автономията на ССА, за да може и ние да придобием по-голяма самостоятелност. По този начин бихме могли да оперираме със собствените средства, макар и не на 100%, но доста по-свободно. С тях ще можем да си осигуряваме необходимото за възпроизводство – торове, препарати, химикали, оборудване, машини и т.н., доколкото ще ни стигнат възможностите. Цел на ръководството на Института е да увеличим научния потенциал. Ако получим разрешение, можем да обявим и конкурс за хабилитирани доценти. Трябва да подобрим състоянието на площите си с лавандула и особено на тези с рози. Искаме институтът да възвърне доброто си името, което е имал преди години.
Като се има впредвид спецификата при производството на розов и лавандулов цвят очакваме да ни се разреши наемането на работници по граждански договор. Да ни се завиши ФРЗ с около 30 хил. лева, които ще бъдат достатъчни да ги наемем.
Моето желание е това, с което сме се захванали да го поставим на здрава основа и през следващите години да го претворим в дела.
Румен БАЧИЙСКИ
(повече в Агровестник – стр. 18)
