* Две дами от Добруджа – Радослава Рогова от с.Котленци и Ангелина Тодорова от с. Победа, разказват за ежедневието си в семейните ферми.
* Ниски изкупни цени на млякото спъват развитието на стопанствата. Кравефермите оцеляват благодарение на растениевъдството.
За никого не е тайна, че животновъдството е отрасъл, който изгуби сериозните си позиции в страната. Малцина са тези, които останаха и оцеляха напук на обстоятелствата.
Днес ви срещаме с две крехки дами, които са се нагърбили с трудното ежедневие на млечното говедовъдство и нелеката задача да управляват собствени ферми. В стопанствата са ангажирани целите им семейства, плановете им са свързани с животните и оцеляването им, а всекидневието им не се побира в стандартния 8-часов работен ден.
Как се справят и има ли светлина в тунела за родното говедовъдство – ето разказите на двете дами Радослава Рогова от с.Котленци и Ангелина Тодорова от с. Победа.
Ферма Рогови, с.Котленци
– Г-жо Рогова, Вие имате по-голям „стаж“ в животновъдството. Разкажете ни за вашето стопанство!
– Нашата кравеферма е семейна и съществува от 1998 година. Началото е поставено от баща ми с 5 крави, след това през 2000 г. стават 24, докато стигнем до днес, когато наброяват 165 крави от породата Холщайн-Фризийска, млечно направление. Една от трудностите е работната ръка във фермите, тъй като се явяват само нискоквалифицирани хора. А процесите в едно стопанство изискват грамотни хора. Ние постоянно се стремим да се модернизираме, правим демонстрации на техника, специализирана за животновъдството, оптимизирането е необходимост, нужни са здрави и надеждни машини, способни да работят във всякакви условия.
В момента дневният ни млеконадой е около 21 литра от крава. Цената на млякото е голям проблем. От години не сме се сблъсквали с такъв срив – от 78 стотинки преди 12 месеца млякото падна на 58 стотинки за литър и е много трудно. Аз дори не помня подобно нещо в досегашния си стаж като животновъд. Трябва много повече работа и усилия, за да запазим същия стандарт – животните да са добре обгрижени и добре нахранени.
Всички обясняват, че проблемът идва с ембаргото, наложено на Русия, но дали е така, дали няма спекулации, питаме ние? Факт е, че трябва да се оцелява и да намерим начин да оцеляваме.
Повечето мандри не се интересуват от качеството, а от количеството. Затова преди няколко години направихме стъпка към директните продажби, излязохме на директен пазар с млекомат. Така цената е по-добра. Разбира се, ние не можем да реализираме цялото количество добито мляко, а около 300 литра дневно, но и това е нещо. В същото време потребителят може със сигурност да разчита на високо качество, висока масленост. Вече четири години работим с млекомата, имаме си редовни и доволни клиенти.
Сега кравите се доят в доилната зала, влизат в нея, виметата се мият със специална пяна, изтриват се с кърпа. Така няма потичане към доилния апарат, няма проникване на микроорганизми. Всичко това помага за качеството на млякото и няма нищо общо с доенето на кравите в обора. Там дори само от въздуха и от постелята се пренасят микроорганизмите. Хигиената тук е на ниво, ползват се еднократни хартиени филтри, докато млякото стигне за охлаждане в танка.
Направихме всичко, за да отговорим на европейските изисквания. Например за изграждане на лагуни за торохранилище по Нитратната директива. Няма как в едно подобно съоръжение да се инвестират толкова големи суми, тъй като то не носи никакви приходи на фермерите. Това беше трудно, но го направихме. Гумирахме подовете на помещенията за кравите, имаме скреперно почистване и така намаляваме работната ръка. Пак повтарям, работната ръка е проблем, трудно се формира екип, който да действа качествено и грамотно. Електронно почистване, поилки, четки за животните, силажокомбайн за качествена храна – това са част от внедрените неща. Добрият силаж, направен бързо и добре, е от изключително значение. Имаме нови трактори, фадрома, силажокомбайн.
Идеи винаги имаме. Сега чакаме отварянето на новите мерки. Смятаме да изградим мандра, тъй като имаме млекомат и изискванията на клиентите са вече за друг продукт, а не само за сурово мляко. Смятаме да започнем с бяло саламурено сирене и затова мислим за изграждане на малка семейна мандра. Така ще можем поне половината мляко да преработваме, да имаме още един цикъл на производство и да разчитаме на още един доход. С отпадането на квотите през март се очаква нещо по-сериозно и ние трябва да сме готови. Вече правим проби, четем, обучаваме се, изучаваме преработването и целия процес.
Ферма Тодорови, с.Победа, Добричка област
– Г-жо Тодорова, кога и защо поставихте началото на Вашата кравеферма?
– Стартът поставихме през април 2009 г. с изкупуването на мъжки телета сукалчета. След това продадохме мъжките угоени телета и решихме да минем на млечно говедовъдство. Започнахме с 20 крави и в момента са 180 животни, 100 дойни крави, юници и подрастващи малки. Женските остават при нас, докато мъжките телета се продават. Породата е Черно-шарено говедо.
Планираме след време, при разширяване, когато имаме място и обори за мъжки телета, да остават и да ги угояваме. Това ще е един допълнителен доход за фермата.
През 2013 г подадохме документи по мярка 121 на ПРСР и започна чакането. А то продължи до 14 август 2014 година. Получихме писмо, че проектът е одобрен. Преди това бяхме започнали строителството на тази сграда, която всъщност не е в инвестиционния проект. В бизнес-плана влизат само оборудването на доилната зала, хладилния танк и едно ремарке-смесител за хранене на животните.
В новата доилна зала всичко става много по-лесно и по-бързо, и най-вече много по-качествено. Кравите влизат в помещението, доячът само измива вимето, подсушава и пуска доилката. Тя се откача автоматично, а аз през компютъра следя млеконадоя сутрин и вечер. Ако има проблем, програма също ми показва. Преди всичко беше на ръка, на гюмчета, по-трудоемко. Сега ни трябват повече инвестиции за повече животни, тъй като капацитетът на тази зала е 300 животни. Ние в момента доим 80. При тази ниска изкупна цена наистина трябват повече животни, за да се компенсира загубата.
В момента цената е 63 стотинки за литър. През 2014 г., година назад, цената беше 75 стотинки, т.е. доста по-добра от сега. Надявам се, че нещата ще се оправят. Ето, дори няма държавна субсидия за литър качествено мляко, това го имаше преди десет години, а сега не се стимулира качеството според мене. Дневният ни млеконадой е средно 20-на литра от крава. Реализираме суровината само в Шумен, нямаме млекомат, нямаме продажби на дребно и все още не мислим за поставяне. Това изисква допълнителни инвестиции и допълнителен ангажимент, а ние сме насочили усилията си в друга посока. Ето, новите мерки ще се отворят, макар че при предходния проект, да не крия, имахме момент на отчаяние и се чудихме защо изобщо сме се захванали. Но трябва да продължим напред. Синът ни също е ангажиран тук, в момента управлява една машина, за да я изпробва в действие, имаме внуче от дъщеря ни. Няма отказване.
Най-болният проблем в момента е референтната дата. Както казах, ние започнахме през април 2009 г с животновъдството. През фиксирания срок – февруари 2009 г, ние имахме нула животни и сега на практика не взимаме нито стотинка за глава говедо. Тази референтна дата е проблем не само за нас, а и за други наши колеги, а е факт, че още нищо не е направено по въпроса. Проблемът е не само за нас, че сме нямали на тази дата животни, проблем е и за фермите, които са се разширили и вече имат много повече животни.Те също губят.
Докато други си получават субсидиите, независимо дали гледат в момента животни. Прочетох наскоро, че ще има вече санкции, заради това, че не са си запазили стопанствата, а вземат пари. Но не знам какво ще стане… За нас това е сериозен проблем. Животновъдството е тежка работа. 365 дни в годината. Лично аз сутрин и вечер съм тук по време на доенето. Рядко и по изключение отсъствам.
Растениевъдното стопанство ни помага в изхранването на животните. Ако не е земеделието, няма как да върви животновъдството. А по принцип трябва да вървят ръка за ръка. Общо взето, парите от земеделието ги вкарваме във фермата. Обработваме 2500 дка, от които 430 дка са наши, а за останалите плащаме рента.
Планове за разширение имаме и като всички фермери все си мислим, че по-доброто предстои. Търсим модернизация, разширение, за да бъдем по-ефективни.
Ела СТОЯНОВА
(повече в Агровестник – стр. 13-14)
