*Пожелания да се напълни и тази вместимост приемаха Антония Желязкова и синовете й Иван и Виктор, които стопанисват близо 5000 дка в село Навъсен, общ. Симеоновград.
*Сред проблемите в ежедневната дейност, семейството сподели огромната бюрократична тежест, липсата на държавна регулация на поземлените отношения, климатичните промени…
Всяко трудно и важно дело започва с молитва към бога и надежда… На големия църковен празник Преображение Господне в село Навъсен се откри новоизградената складова база на „Иван Желязков“ ЕООД. Приятели, роднини, партньори от близо и далеч уважиха празника на Антония Желязкова и пожелаха да се напълни с продукция и да стане така, че да е недостатъчен, за да има и следващ. Както подобава традицията, най-напред Отец Максим и иподякон Калоян осветиха обекта:
-Всички виждаме тази нова придобивка е изградена с много труд, любов и надежди. Единствено мога да ви пожелая спокойствие и радост, удовлетворение от работата. И най-вече жътвата да бъде в изобилие! Нека успешно преминавате всяко затруднение! Бъдете здрави и бог да ви пази! – пожела отец Максим.
На свой ред г-жа Антония Желязкова благодари на всички, които са допринесли за осъществяването на първия най-голям проект на семейната фирма.
-За мен е чест, че сте ме уважили, че сте тук и ме подкрепяте. Сега искам да поканя ансамбъл „Настроение“, за да повдигне настроението на компанията и да се хванем на едно кръшно хоро…
А ето какво сподели тя пред наш екип:
Фирмата е създадена през 2007 година от моя баща Иван Желязков. Той вече не е сред нас. През 2012-та прехвърли капитала на мен и аз продължавам да работя. Със земеделие започнахме да се занимаваме още през 1992 г. Стартирахме с едно магазинче и фурна. В последствие започнаха да връщат земята на собствениците и тогава баща ми реши да опита да си работим нашата земя, да си изкараме пшеница за брашно и да завъртим кръга. Но стана така, че ТКЗС-та фалираха и близки, роднини, познати, всеки започна да казва вземи и моята земя. Даже никой не искаше и рента… това си е самата истина. Тогава нямаше средства, нямаше нищо, много беше трудно… Така стартирахме с 300 дка.
През 2001 г. татко се регистрира като земеделски производител и реши да започне по свой начин да работи и да се оправя сам. Тогава регистрира и фирма по ДДС, аз първоначално бях магазинерка в магазина, после станах счетоводителка на фирмата… В началото баща ми започна с едно ЮМЗ. През 1994 г разпродаваха по ТКЗС-та стария инвентар. Така с татко тръгнахме по търговете и каквото можем взимахме за тези пари – инвентар, стар счупен трактор, на части, даже и 2 крави… Това беше началото на селскостопанския парк, а сега в момента вече разполагаме с голям комбайн чисто нов Клас Лексион 6600, силажокомбайн, тракторите са различни марки и мощности. Разполагаме и със самоходна пръскачка Матрот, обновихме я със секционен контрол и навигация. С тази техника можем да обработваме и повече земя.
Към 2018 г общо обработваемата ни земя беше някъде около 5000 декара, но малко падна и в момента се грижим за 4 600 дка. През 2021-ва кандидатствахме с този проект за склад към европейските програми. Той е одобрен и изпълнен, сега вече очакваме да връщат средствата. Благодаря на консултантката ми Петя Няголова от Централна Консултантска компания и Виолета от Прокредитбанк, които са „мой гръб“. Както и на строителя Тихомир Тилев, октомври 2024 г започна строителството и преди месец приключи. Знаехме, че нещата трябва да се случат бързо.
Проктът е по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“. Стойността му е 420 000 лева. На покрива има фотоволтаици, това беше идеята, за да съберем повече точки и да бъде одобрен. Виждате, че половината навес е пълен, реализирахме останалата част от продукция. Знаете, че процесите в зърнопроизводството са много деликатни, и тази година решихме да разделим риска. Защото няколко години задържахме стоката и сгрешихме. Предходните сезони винаги по жътва цената беше по-ниска, реално мърда с 3-4 стотинки, но за такъв тонаж и това има голямо значение.
Вместимостта на новия склад е за около 1400 тона. И дори синовете ми допълнително включиха бетонните блокчета, да могат да си градят стени, където им е удобно. Идеята е да бъде преградено и да прибере и слънчогледа. Разполагаме и със стар навес, в който доскоро държахме продукцията.
Що се отнася до екипа на фирмата ни – работя с моите двама сина и един механизатор. Големият Иван е магистър агроном, а малкият Виктор учи за аграрен инженер. Аз съм магистър по „Счетоводство и контрол“. Т.е. 4 човека се грижим за 4600 дка. Като моята работа в земеделието е най-вече по документацията. 200 договора правя за арендодателите ни, но поне 50 от тях са с по няколко наследника. Има собственици, които не ги виждаме въобще. Всяка година стават все повече, пращам по имейлите договорите, връщат ги обратно подписани…
С колегите сме в много добри отношения и са окрупнени така колкото може по-големи парцели да се работят. В службата сме регистрирани 11 земеделски производители, но трима сме с повече декари.
От миналата година съм дала пълна свобода на синовете ми. Агрономът започна да си прави експерименти с разни нови продукти, на 40 декара заложи грах и на 52 декара лупина (протеинова култура, много подходяща за животните). Около нас има много животновъди, които пък нямат толкова земя.
По отношение на културите, които отглеждаме работим съобразно новите стандарти, новите изисквания и залагаме на 7: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна, лупина и грах. Догодина може би ще отново ще включим и рапица. Гледали сме преди доста време, но е много специфична култура, капризна, иска много пръскане…
–Пшеницата и ечемикът са ни френска селекция. Пробвахме тази година и останалите фирми, чакам още резултати. Авенюто си остава №1 за мен, той си еталон за България. Средно при нас тази година даде по 600 кг/дка. При ечемика рекордът ми е 750 кг/дка. Царевицата и слънчогледът са ни на Пионер. Но тази година с повсеместната суша не разчитаме на добри добиви. – включи се в разговора Иван. – Аз се интересувам от иновациите, имам мерак да се снабдим с дрон. Заглеждам ги. Даниел Стефанов от фирма Адроном идва да ни пръска на услуга. На колегите от ВиК им преливаше водоема и не можеха да го спрат. 120 декара пшеница я поливаха, даже я удавиха… Нямаше как да влезна да я наторя, да напръскам и извикахме дрона, който си свърши работата…
Какво ми харесва в този бизнес? Ами всичко ми хареса! Че има свобода, има си динамичност, различна работа. Не е като да правиш всеки ден едно и също – това са нещата, с които ме печели! С тези документи, дето ни карат да работим на компютри не е готино, но няма как. И то първо трябва да се изпълни даденото мероприятие на полето, за да може да го вкараш на компютъра, но някой път се получават проблеми. Сега трябва да се заявява предварително точно кога ще пръскаме, с какъв препарат. Но системата така е направена, че 2 дена преди мероприятие трябва да се заяви, но не може да се отменя! А ако завали или духа вятър, ние не пръскаме!
Виктор: – Машина ли е, интересно ми е! Уча за това, сервиза и ремонта на машините да си ги правя сам. Обучават ни за диагностики за по-новите машини, с дрон да пръскаме… Заради това се записах в Аграрния университет… Доволен съм, три дни в седмицата уча, четири дни работя. Имам време и за двете дейности!
Нека поговорим и за проблемите, които срещате в ежедневната си работа, насочваме разговора в тази посока:
Антония: Най-много проблемите са ни при документацията.
Иван: Належащ е въпросът и с едногодишните договори. Рентите са много плаващи и ние някак си не сме сигурни какво ще се случва, защото зависи от цените, от добива, от колегите… от всичко. А това е най-голямото перо като разходи!
Всички земеделци НАСТОЯВАМЕ ДЪРЖАВАТА ДА РЕГУЛИРА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, А ОТТАМ И РЕНТАТА!
Да, има и такива, които казват, че сме пазарна икономика и тя не може да се намесва. Това за мен са хора, на които не им пречи колко ще е рентата, т.е. не са истински земеделци.
–А и последните 3 сушави години не се отразиха никак добре. При тези високи цени на торовете, суша, себестойността ни е много висока, а изкупните цени – ниски. Участвахме и по екосхмеите, но беше доста стресиращо и изнервящо – продължава Иван. – Особено, когато има и друга работа на полето.
Що се отнася до бъдещите ни планове – увеличаване на земята е трудно, но не невъзможно. Изпълнението на новия проект ни задължава следващите 3 години да не намаляме земята на фирмата, да продължим да поддържаме този брой работни места. Инвентари и машини винаги трябват, но и финанси за подмяната им…
По принцип съм много навит да направя опитно поле като Ден на полето, ама това е голяма организация и още мисля, че е рано. Но ми се иска да пробвам! Обичам експериментите!
Екип на „Агровестник“
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
