*той се грижи за около 200 овце в плевенското село Ясен, като е изградил и малка мандра, в която преработва млякото в сирене. Вече е спечелил два приза в категория „Млад фермер“. Според него обаче в бранша са налице кардинални проблеми, сред които неадекватната нормативна база, липсата на работна ръка, неуредиците около ползването на общинските пасища, увеличените им цени и т.н.
Ерик Борисов е млад фермер от плевенското село Ясен. Отглежда близо 200 овце, от които 150 майки и 50 женски за разплод. От миналата година е член на Управителния съвет на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Избрал е породата Черноглава Плевенска, която е била най-масовата у нас, а от известно време е изместена от „Лакон“ и „Аваси“.
-Тя е универсална – за мляко, месо и вълна – обясни младият стопанин. – Продуктивността й е 200 литра на лактация. Притежава и редица други предимства – отглежда се пасищно, устойчива е на болести, издържа на минусови температури, икономична е, защото не изисква много фуражи.
Фермерът ползва 300 дка пасище за срок от 5 години, по преразпределение. То попада в Натура 2000, обаче този факт е свързан с определени изисквания към производителите. До 15 юли важи забрана за косене, което би трябвало да е разрешено поне месец по-рано, защото в разгара на лятото растителността изгаря. Забраната е разбираема на фона на пожароопасността през лятото, обаче намалява сенодобива. Друг проблем е, че субсидията по тази мярка е сериозно редуцирана и е само 6,50 лв./дка. Наскоро агроминистерството е въвело ново изискване, според което фермерите с ливади в екологичната мрежа трябва да косят вечер от 20 ч сутрин до 8 ч. Тъй като тревата вече е пожълтяла Ерик Борисов пресмята, че трябва да си купува сено, което сега е около 4 лв./бала.
Фермерството в неговото семейство започва от дядо му Емил Митев. Стопанството се намира в частен имот. През 2010 г. дядото закупува 1 дка земя и изгражда животновъдния обект, който тогава е бил предназначен за 50 овце. Емил Митев се грижел за стоката, обаче когато навършил 67 години, вече му натежал тежкия труд и поискал да се отказва. Ерик в това време бил на 18 години и му предстояло студентство – записал специалност „Политически науки с френски език“ в УНСС. Заявил, че три дни ще бъде в столицата, а четири дни ще се връща в Ясен да помага. Учил една година и се прибрал в родното село.
Родителите му са с други професии и му помагат с каквото могат, защото са на работа. Баща му Борислав Борисов ремонтира техниката – косачка, балопреса, сеносъбирачка. Освен тях стопанинът притежава и трактор ЮМЗ. Денят му започва в 6 часа. Заедно с двама работника издояват 150 овце ръчно за час и половина. Следва паша до обяд, до 17 и 30 ч. стадото е на сянка, а след това отново го връща на ливадите до 21 часа.
За съжаление заради жегите и изгорялата трева млеконадоят е намалял до 40 литра дневно, а през пролетта е бил 100 литра. В дома си е изградил малка мандра, в която преработва цялото мляко. Разполага с пастьоризатор, преса за сирене, охладителна вана, климатик. Приготвя основно сирене по традиционна рецепта. Продава продукцията си основно през социалните мрежи и я изпраща по куриер. Идват и клиенти, които купуват директно от фермата.
За Ерик Борисов в животновъдството са налице два кардинални проблема. Първият традиционно е липсата на работна ръка. Познава колеги, които внасят служители от Узбекистан, Пакистан, Непал, Индия и др. Вторият е тоталното неразбиране, с което фермерите се сблъскват от страна на институциите. Според него нормативната база в сектора не кореспондира с реалността и фермерския живот. По тази причина през 2024 г. е останал за известно време без пасища. Просто не е знаел кога е срокът за преподписване на договора за общинските терени. Явил се на търг, но там се сблъскал с други проблеми.
В момента общинският поземлен фонд е увеличен от община Плевен от 11 лв. на 42 лв./дка. Поради протести на фермерски организации се очаква тези цени да се коригират. Около договарянето на общинските пасища се сблъсква с още препятствия, но вярва, че ще ги преодолее.
Амбицията на Ерик Борисов е да увеличи стадото си. За да бъде печеливш бизнес, животните трябва да са поне 500-600 глави. В момента не може да предлага млечните продукти на магазини, защото разполага с ограничени количества. Проблем е и реализацията на агнетата. Те се продават само два пъти в годината – на Великден и Гергьовден, а понякога празниците съвпадат.
Според него субсидирането на стопаните е изключително недостатъчно. Получава „Преходна национална помощ за дребни преживни“ по 40 лв. на глава, както и субсидията по обвързаната подкрепа. Въпреки това неговият труд не остава незабелязан. Вече е спечелил две награди в категорията „Млад фермер „- за 2024 г. печели второ място, а през 2025-та – трето място.
Лилия Лозанова – Янкулова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
