* заявява г-н г-н Антон Атанасов, управител на „ЗЕМАНТ“ ООД – Видин, визирайки някои от най-големите проблеми на региона и страната ни. Дружеството разполага с модерен агроцентър в северната промишлена зона – с агроаптека, магазини за машини, инструменти, инвентар, резервни части, консумативи, автосервиз и др.
* Проблеми винаги има, но хората трябва да се стремят да се усмихват повече. Аз още вярвам в Дядо Коледа. Вярвам, че надежда винаги има. Хъс и желание за възход, както и доброто отношение никога няма да липсва при нас! – от своя страна споделя г-жа Ценка Рангелова, агроном-консултант във фирмата.
Отново сме във Видин. В началото на пътя за Дунав мост (ферибота), в северната промишлена зона на града се намира агроцентър „ЗЕМАНТ“. Това е голям, модерен комплекс, включващ няколко звена на агробизнеса – магазин, предлагащ машини, инструменти и други стоки за хоби-градината и професионалното стопанство, автосервиз, агроаптека, магазин за резервни части и др. За да разберем как е създаден, как се развива в годините, какви трудности среща по пътя си и какво е бъдещето разговаряме с управителя г-н Антон Атанасов и г-жа Ценка Рангелова, агроном-консултант.
Г-н Атанасов завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия – София /бивш ВИАС/ със специалност строителен инженер. Работил известно време в пътното строителство, след което се захваща с частен бизнес. Преди няколко години със своя приятел г-н Валентин Кръстев и съдружник в „ЗЕМАНТ“ ООД решават да развият мястото, което закупили. След като поумували, решили че за този край най-подходящ е бизнесът в областта на селското стопанство. Още повече, че по това време подобна на тяхната идея все още не е реализирана във Видин. Единият съдружник, разполагащ със строителна фирма, построява сградата, а г-н Атанасов поема инвестиционния процес и управлението. След дълго ходене по мъките през ноември 2011 г. откриват агроцентъра.
– Съзнавайки факта, че сме най-слабо развитият регион в цяла България и Европейски съюз включихме в базата от всичко по-малко. Няма как да отвориш магазин на Картие на село и да разчиташ, че ще просперираш от него! – шегувайки се започна разказа си г-н Атанасов. – Направихме магазин за градинска техника, железарии и всякакви неща, насочени към двора и дребния до среден стопанин. Отворихме и агроаптека. Също сервиз за гуми и хидравлични маркучи, масла, ремъци, филтри и подобни консумативи. Има и доста работни органи за прикачен инвентар.
Сега никога не бих се наел да строя такова нещо във Видин, имайки предвид обстановката, конюктурата, администрацията – държавна и частна. ЧЕЗ ми скъсахо толкова нерви, колкото и общината не успя. Бях много ентусиазиран в началото. Много приятели ме питаха с какво съм се захванал и то във Видин, но аз отговарях, че това е град, оцелял 2000 години, ще оцелее още. Исках да направя нещо за родния край, може и да е малко, но е нещо. Но какво от това… Много вложих в центъра, няма как да се възвърне…
Бях в Тунис преди години. Там решиш ли да строиш, теренът ти е изцяло подготвен, всички комуникации са прекарани, до уличното осветление и това нещо ти се предоставя, за да строиш. А, тук!? Говорим за Африка и за България.
В момента в общи линии вървим нагоре, увеличаваме оборотите всяка година, но сме далеч от това, което би трябвало да бъде и това, което би могло да бъде в други части на страната. Това сравнение като че ли се прави от всички в земеделския сектор в Северозапада – какво лошо направихме на всички, че ни обърнаха гръб? Все едно сме на два различни контитента.
Милата седмица пътувах и след Монтана нямаше от къде да мина. По пътя няма дупки. Има кратери с половин метър дълбочина. Това е състоянието на международен път!? И това ни е вратата към Европа! Швейцарската винетка е на цената на българската, а пътищата!?…
Имаме мост, но няма как да стигнем до него! Още при моето постъпване на работа в пътното, а то беше отдавна, се говореше за пътя Димово-Бела-Ружинци и се препроектираше през година-две, но така и не започнаха да го строят. И как древните римляни са разбрали, че пътят е живот, а нашите управляващи казват, че асфалтът не се яде…
Разлика има и в субсидиите, предлагани у нас и в чужбина. Българското производство не се подпомага. Ние лично не използвахме никакви европейски пари. Всичко направихме със собствени средства.
Промяна трябва да има във всичко. На нашия край му трябва целенасочена политика за спасяване. До там са стигнали нещата, че ако преди политиците са взимали комисиона от инвеститорите, сега те трябва да им дават, че да решат да предприемат нещо.
Разположени сме на две граници, но явно това не е достатъчно за развитието на града и региона. Трудно е да се пробие на пазара на съседките ни, с оглед наличието на протекционистичната им политика, заобикаляща Европейските разпоредби, докато при нас всичко е като разграден двор. Не може в този край, в който преди години имаше тонове вкусни домати, сега да ядем гръцки!
В разговора ни се вкючи и г-жа Цецка Рангелова. Тридесет години е в сферата на търговията с препарати, торове, семена. Работила на времето в службата по растителна защита. По образование е агроном. Завършила е Аграрния университет – Пловдив. Преди е имала собствена агроаптека във Видин:
– Дванадесет години се опитвахме да се борим! – смее се г-жа Рангелова. – Докато накрая решихме да я закрием. На никого не дължахме пари, а на нас ни дължаха много. Ние бяхме коректни, издължихме се и прекратихме дейността. След това дойдох да работя в ЗЕМАНТ. От самото откриване съм тук. Работя това, което е и професията ми…
Агроаптеката ни е доста добре заредена – семена, препарати, торове – всичко предлагаме. Сред клиентите ни преобладават дребни и средни производители и хоби-фермери с вилни и крайградски места.
Настоящата година е трудна. Много са тежки условията при нас, вода стои още по нивите, преовлажнена е почвата, житата са пожълтели. Хората още не могат да влязат да орат.
Трудно е, трудно. Хората знаят кое е хубаво, грамотни са, но изнемогват, нямат пари…
Наследниците и на двамата ми събеседника не са във Видин и дори в България:
– Не, че не обичаме страната си, патриоти сме! Обичаме България, но повече обичаме децата си! Чувството във Видин е като в изоставен и забравен град. Тъжно е…. Разкопани улици с години, прах и пустош…
За бъдещето:
– От режим на разработване на фирмата, влязохме в режим на оцеляване! – пошегува се отново г-н Атанасов. – Всяка година е по-добра от предишната, но не е това, което трябва да бъде! Тенденцията е възходяща, но кривата се движи много плавно. Мислим и да разширим агроаптеката. Имаме план да я обогатим с декоративен посадъчен материал.
– Проблеми винаги има, но хората трябва да се стремят да се усмихват повече. Не мога да си пренеса проблемите тук. Клиентът иска усмивка, каквото и да ми коства. Трябва да го спечелиш. Трябва да ги посрещаме както подобава. Аз още вярвам в Дядо Коледа. Вярвам, че надежда винаги има. Хъс и желание за възход, както и доброто отношение никога няма да липсва при нас! – завърши г-жа Рангелова.
Глория ДОТОВА
(повече в Агровестник – стр. 11-12)
