* Това са перспективите за развитие на селското стопанство! – според Милен Марков, председател на ЗК „Христо Ботев“ – с. Кирилово
* Колективът стопанисва 10 300 дка земя. На нея отглеждат зърнени-житни и етерично-маслени култури, овошки и лозя.
От три дни вали така дългоочакваният за селските стопани есенен дъжд. На сушинка в стопанския двор в село Кирилово, Старозагорско разговаряме с Милен Марков – председател на местната земеделска кооперация „Христо Ботев“. Той е с висше агрономическо образование и от 30 години трудът му е отдаден на земеделието. Преминал е през всички трудности и перипетии на „тъй наречената перестройка в селското стопанство“ по негови думи. Освен за реколтата през изтеклата стопанска година и бъдещите намерения, които има, разговаряме с него и за проблемите на българското земеделие днес.
В момента кооперацията стопанисва 10 300 декара обработваема земя. На нея отглеждат зърнени-житни и етерично-маслени култури, овощни насаждения и лозя. Кооперацията е създадена през 1991 г. и е наследила имущество и сграден фонд от бившия ликвидационен съвет. Започнали са от нулата, с кредити и 7 200 декара. Преди няколко години след фалита на другата кооперация в селото, собствениците си прехвърлили земята при тях и така тя придобива днешния си размер.
На тази площ днес отглеждат пшеница и ечемик – 5 000 декара, рапица – 750, на 2 500 – слънчоглед. От етерично-маслените са заложили на лавандулата – 500 декара. Лозята са разположени на 1000 дка. Голямо е разнообразието на овощни насаждения – ябълки 200 дка, праскови 50 дка, сливи 200 дка, кайсии 20 дка и череши близо 400 дка. На лозовия масив преобладават винените грозда – Мерло, Каберне, Памид. При овошките сортовете достигат до 7-8 на култура. Всичкото това голямо разнообразие от култури и сортове изисква ежедневно влагането на много труд.
Добивите за изтеклата стопанска година са както на повечето места у нас. При някои култури са добри, при други не толкова. При овощните насаждения, разположените върху поливни площи дръвчета са дали прилични резултати. Проблемът при тях е нелоялната конкуренция на вносните плодове на вътрешния пазар. По различни причини те се търгуват на ниски цени по борсите на едро, което затруднява реализацията на българските.
– Сега се правят някакви стъпки за подпомагане на овощарството, зеленчукопроизводството и гъбарството, но те са минимални и основно за дребни производители! – споделя своя песимизъм Милен Марков. И продължава: Имаше една програма „Де минимис“, при която таванът на субсидията беше за 7 500 евро. Така без значение дали имаш 100 декара с овошки или 1000 като нас, получаваш една и съща сума. Не на декар, не на килограм, а раздаване на калпак. Не може един с 1000 декара овощни култури от различни сортове, който създава работа на стотици хора през кампаниите, да получава субсидия колкото друг с 20-30 до 100 декара с една култура. Но като за първа година, през която се обръща внимание на овощарството, дано да е за добре!
В кооперацията постоянно наети на трудов договор са 28 човека. През кампаниите при брането на череши, сливи, ябълки, грозде, лавандула заетите в градините достигат 60-70, а във върхови моменти до 120-130 души.
В началото като техника са наследили останалото от ликвидационния съвет, което било в окаяно състояние. Впоследствие участвали по програма САПАРД и по мярка 121 за „Модернизиране на земеделските стопанства“ за закупуване на необходимата за дейността им техника. Така продължават и днес да набавят всяка година това, което е нужно за работата им. В момента в машинния парк разполагат с два комбайна, трактори Джон Диър и четири Беларус-а, лозарски машини и съответния прикачен инвентар. Но и тук трудностите на бюрократичните процедури не са ги подминали.
– Имаме изработен бизнес-план, с който участвахме за закупуване на техника – овощарски трактор с прикачен инвентар – пръскачка и почвообработващи машини. Но от 20 декември миналата година нямаме резултат от Министерство на земеделието. Ще бъдем ли одобрени, няма ли? Ако не сме, каква е причината? Нямаме отговор. Не искам да обвинявам никого, но това е проблем! – разказва председателят.
Материалната база и сградният фонд, стопанисвани от кооперацията, са достатъчни, но изискват освен текущи ремонти и поддръжка и обновяването им. В стопанския двор са изградили тази година нов склад за прибиране и съхранение на продукцията от зърнопроизводството. В момента тече ремонт на административната сграда, като целта е да се събере на едно място целият персонал в самата база. Предстои в бъдещ план закупуването на нови сеялка и пръскачка за обновяване на машинния парк. След получаването на субсидиите за тази година и след необходимата преценка за възможностите ще се закупи допълнително техника.
– Техниката е много необходима! Въпреки проблемите, ако има програми, пак ще участваме! – упорит е г-н Марков.
ЗК „Христо Ботев“ е член на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и в Асоциацията по овощарство и нейни представители вземат активно участие в мероприятията на двете организации. От друга страна е безспорна ползата под различна форма от членството в тях.
В разговора си с Милен Марков няма как да подминем проблемите в българското земеделие днес. Един от тях той вижда в комасацията на земята.
– Вече 22 години преход има парцели земя на собственици, които дълги години пустеят и пречат за нормалната обработка и комасацията. Така тези занемарени земи се превръщат в огнища на болести и зарази. Трябва да се заставят собствениците да си обработват земята или да я отдадат под аренда на хора, които могат да правят земеделие. Държавата има начини със законови лостове или разпоредби да урегулира този въпрос.
Приема се бюджета за 2013 г. без национално доплащане, значи няма помощ от държавата – само от евросубсидии! – продължава с проблемите в земеделието Милен Марков. – Четвърта година не получаваме средства от акциза на горивата. Единствената държава в ЕС, в която работим, без да получаваме акциза на горивата. Вярно не може да е на 100%, но да има някаква норма както преди.
Да не говорим пък за самите субсидии, там пък са други парадокси. Европейската комисия по земеделие взима решение поради тежката земеделска година в Евросъюза, субсидиите да се изплатят през октомври – ноември. Но г-н Дянков каза: „Никакви субсидии до Нова година!“. Има някакво споразумение да ги получим до 31 януари 2013 г. и да се надяваме, че ще го спази.
Перспективите за земеделието в България, според г-н Марков, са в окрупняване на площите, навлизането на модерна техника, програми за обновяването й и достигане нивото на субсидиите като в старите страни членки на Евросъюза. Хубавото е, че много млади хора, сред които и семейни фирми с желание се занимават със земеделие. Бъдещето е в тях. Защото земята трябва да се обработва. И занапред да изнасяме преработена земеделска продукция, а не суровини!
Румен АНДРЕЕВ
(повече в Агровестник – стр. 12)
