*В същото време потребителят изисква все по-едри и по-качествени плодове. А как да се случи това в условията на Зелената сделка?!- е мнението на г-жа Живка Гроздева, чието фамилно стопанство се грижи за 4 000 дка овощни градини в района на Карнобат.
*Липсата на напояване е един от факторите, който ни прави изключително неконкурентноспособни. Възможностите за дигитализация и иновация са много ограничени – допълва проблемите в овощарството младата дама.
На годишната среша на БАСФ Решения в земеделието на тема Трайни насаждения, компанията организира дискусия със земеделски производители и представители на браншови асоциации. Една от тях бе г-жа Живка Гроздева, която сподели следното пред наш репортер:
-Стопанисвам овощни култури в района на Карнобат – костилкови и семкови. Предимно са череши, вишни, праскови, сливи, круши и ябълки. Предстои ни създаване на насаждение от кайсии. Това ще направи гамата ни по-богата. Причината за отглеждане на повече култури е да разпределим риска, както и да отговорим на търсенето на пазара. Търговците и клиентите, с които работим, предпочитат по-богата гама на продукти от един доставчик. А това прави и логистиката по-лесна. Ние сме семейно стопанство и всички тези градини са на площ около 4 000 декара. Акцент сме поставили на костилковите – череши и праскови. Нашият район е подходящ за тях, както и за семкови видове. Сливите също се развиват успешно.
Последните 7 години наистина са много критични, надявам се процесът да отмине. Най-голямата спънка пред производителите на череши са именно климатичните влияния, например измръзването напролет. Единственото работещо решение е т.нар. дъждуване, но за целта трябва да има достъп до вода. Другият съществен проблем не само при тази култура са градушките, но и при тях вече има решение. И аз горещо препоръчвам на колеги най-работещия метод, това е противоградната конструкция, тя има и друго предимство – да защитава продукцията от разхищение. Само срещу проливните дъждове е малко по-трудно, но и там е намерен вариант – покривни конструкции и фолио против дъжд. РАЙОНЪТ СТАВА ПОДХОДЯЩ ЗА ОВОЩНИТЕ, КОГАТО УСПЕЕМ ДА СЕ СПРАВИМ С ТЕЗИ 3 ГОЛЕМИ РИСКА.
Това, което с годините е постоянна тенденция и ми прави впечатление е, че ИЗИСКВАНЕТО КЪМ КАЧЕСТВОТО И КЪМ РАЗМЕРА НА ПЛОДОВЕТЕ Е ВСЕ ПО-ВИСОКО. А то не съответства на биологичното производство и малко ни „връзва ръцете“. Все повече напоследък се говори за Зелената сделка, за зелена политика. Няма как обаче да предложиш на пазара желаната едра и атрактивна стока без пръскане, поливане и торене.
Що се отнася до екипа ни, освен семейството имаме 30-40 постоянно работещи, но в активните сезони са и доста повече, ако успеем да ги намерим. Тази година влизаме в социалната условност (2024 г беше гратисна), но вече ще има последствия при получаване на директните плащания, касаещи трудовите правоотношения. Всеки земеделски производител е длъжен да сключи договор, та било и еднодневен с работещите, иначе търпи санкции. А освен, че работниците ги няма, ние правим невъзможното да ги съберем, то те не желаят да подписват такива документи. Не са мотивирани, макар и да са наясно, че няма да загубят социалните си придобивки и че не носят никаква отговорност. А освен всички тези трудности обикаляме селата, включително и от други области, за да ги събираме.
Като технопарк сме оборудвани с всичко необходимо. Но в овощарството възможностите за дигитализация и иновация са много ограничени. На този етап всички плодове за пресния пазар: череши, праскови, кайсии, малини, ягоди се берат на ръка. При някои видове се ползват комбайни, но отново е необходима човешка намеса, да се поставят, например, на конвейерни ленти. Десертният пазар е по-капризен и се работи само ръчно.
ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ СТРАДА МНОГО ОТ ЛИПСАТА НА НАПОЯВАНЕ! И тук не говоря за напоителна инфраструктура, която всеки стопанин трябва да изгради. По-скоро става дума за необходимия достъп до водоизточници. При нас водата за поливане е ограничена. А освен това е и на доста висока цена. Ние сме изградили капкова инсталация и ползваме повърхностни водоизточници, когато има вода в тях, защото през последните 6-7 години валежите са доста под годишните норми. И година след година язовирите се изпразват. В най-критичния момент, през юли, когато трябва да подаваме вода на овошките – тя СВЪРШВА! И не можем да поливаме. А това е един от факторите, който ни прави изключително неконкурентноспособни. Същевременно държим да се сравняваме с другите държави от ЕС, при тях даденостите са различни, възможностите – също.
Що се отнася до реализацията – предлагаме продукцията на нашия пазар, работим добре с търговските вериги, правим и износ на череши и круши. Количествата за експорт през последните години са малки. Това сочи статистиката за цялата страна, не само при нас. В организацията на производители, в която членувам, отчитаме спад на продажбите на родния пазар с около 50%, и войната в Украйна даде своето негативно отражение. У нас разчитаме много на туристическия сезон лятото, защото всички плодове, които реколтираме, се продават именно тогава (особено череши, праскови).
А как стои въпросът с организациите на производители и сдружаването, питаме г-жа Гроздева:
–Процесът на сдружаване е труден и не мисля че може да се случи през заставяне от институции, от управление… Това няма да стане… Сложно е и отнема време, защото трябва да откриеш правилните партньори, работещата стратегия, да изградиш успешен бизнес-план. Аз виждам, че малките организации са по-гъвкави и работят по-усърдно за постигане на добри финансови резултати. Гъвкави са и по отношение на предлагане на асортимент и на вземане на решения. Докато големите кооперативи се превръщат в една тромава административна структура. На сдружаването трябва да се гледа като на рабодещ модел за в бъдеще, а не на това, което е било преди 15-20 години.
Моята организация не е мащабна, наброяваме около 10-15 колеги и продаваме заедно продукцията. Плюсът ни е основно в количеството, което произвеждаме, съгласували сме сортовия състав, той е еднороден, а всеки би казал, че е от съществено значение. Както и качеството! А това се постига по-лесно при по-малка организация. Живеем в демократично общество и правила не могат да се налагат. Ако за един производител сдружаването е добра идея, добра възможност, то за друг това не би било цел. Като се сравняваме с другите държави, е редно да сравняваме и условията. Кооперативът не е решение на всички проблеми, все пак се изисква качество и добра продукция. Няма как да налагаме каквото и да е на хората, който иска да се сдружи, ще го направи! Всеки сам избира пътя си на развитие и ако може сам да се справя – да продължи!
Какво предвиждаме в бъдещ план? Опитваме се да постигнем един „по-зелен“ метод на производство, не защото ни го налага Европа. Като наше разбиране и възгледи е да произвеждаме по-щадящо ресурсите и с по-малко остатъчни пестициди. Тук е мястото да спомена, че докато на общинските пазари и на пазарите изобщо, както и в магазинна мрежа (извън големите вериги), контролът относно остатъчни количества от пестициди, е оставен на производителите. Докато в търговските вериги има стандарти и това допринася за нашето хранене с по-чиста храна.
Но и друго важно, ние продаваме прасковите на търговците на едро по 80 ст. килограма, той естествено си поставя процент надценка, а на малките магазинчета (веригата е къса), вече стигат на 3,70 лв. Няма наблюдение, няма контрол, затова цената е такава!
Интервюто с г-жа Гроздева проведохме в края на март, но след сериозните криматични аномалии се свързахме отново, за да разберем каква е ситуацията в нейните градини:
-Положението е трагично! Всичко е измръзнало, при ябълките и крушите констатирахме измръзнали плодни пъпки. Що се отнася до череши, сливи и праскови – всичко е загинало!
(повече в Агровестник – стр. 12-13)
