* Много са повратностите в годините на най-новата ни история, не малко са и вълненията на нашия домакин и събеседник г-н Васил Драголов. От 1999 г той ръководи земеделската кооперация в Плевенското село Българене, колективът на която днес стопанисва 3 000 дка земя и кравеферма със 110 животни.
На последната среща в Търговище, г-н Васил Драголов за пореден път провокира нашия интерес с поредното свое стихотворение, посветено на 30-годишнината от създаването на „Екофол“ АД и постигнатите успехи. Решихме да се срещнем с него в работна обстановка, да се запознаем по-отблизо с дейността на екипа, с успехите и трудностите, които го съпътстват в годините.
Настаняваме се в кабинета на председателя, но няма как да се съсредоточим още в първата минута, защото навсякъде погледите ни привличат фотоси, картини, мъдри мисли. Припомняме си една от тях, на Джордж Вашингтон: „Да се обработва земята е също толкова красиво и достойно, както и да се пише поезия“. Поезията я оставяме накрая, започваме със земята…
– Ако трябва да се върна мислено назад във времето, то нека да е 1946-та година, когато някогашното ТКЗС беше създадено не другане, а у нас, в дома ни. И за нещастие неговият пръв председател беше баща ми. Казвам „за нещастие“, защото през 1949 г със закупуването на новите машини, той се качва на трактора, за да се убеди как се оре нощно време, пада от машината и след няколко дни той почина. Остави мен и трите ми сестри сираци. Дълги години ТКЗС-то носеше неговото име – Крум Драголов.
Непосредствено след 1989 г с идването на ликвидаторите в старото ТКЗС, дойде и идеята да създадем нова кооперация. И със съдействието на старите приятели през 1992 г. я основахме. Председател решихме да бъде член на БЗНС, за да не бъде тя нито „червена“, нито пък „синя“. По-късно, на 27 март 1999 г избраха мен за председател.
… Кооперацията стартира със 17 000 дка земя, първите години не бяхме в състояние да даваме рента, за да си „стъпим на краката“ и хората започнаха да излизат от структурата. При нас са останали собственици с малък обем лична собственост. СЕГА СТОПАНИСВАМЕ 3 000 ДКА ЗЕМЯ И 110 ГЛАВИ ЕДЪР РОГАТ ДОБИТЪК. И сме единствената кооперация в областта, която развива двата подотрасъла. Но за да осигуря работа на все пак 12-13 семейства, поддържаме кравефермата „на инат“. Преди години финансовата загуба беше много голяма, сега сме я редуцирали до 25-30 000 лв годишно. И все пак благодарение на колектива и на растениевъдството успяваме да нахраним животните, да ги заплождаме и опазим здрави. На всяка среща и на всеки министър съм казвал, че бутилката вода, която стои пред него, струва колкото 2-3 литра мляко. Допреди месец цената на литъра беше 35 ст, сега Я увеличиха. Ако искаме да имаме животновъдството и хората в селата горе-долу да преживяват, то цената не бива да е убийствено ниска.
В съвременните условия земеделските кооперациите трудно можем да просперираме. 33-ма човека работят при нас – и всички са със заплати, осигуровки. Твърде лесно е да ликвидираме фермата, но и много хора ще останат без работа.
Отглеждаме традиционните културите за региона – ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна (заради стадата). Посещавам срещите, семинарите, откритите дни и оценявам проявите като изключително важни, тъй като имам възможност да обменяме опит с колегите.
Но какво се оказва напоследък? Търговците или ти вземат продукцията и не я плащат навреме или ти я заплащат и те накарат да я съхраняваш. Но земеделската стока е бързоразваляща се.
По отношение на обезпечеността с ТЕХНИКА, участвах с проект по Мярка 121, но закупих само един трактор и 2-3 инвентара. Проектът беше на по-голяма стойност, но не посмях да го изпълня нацяло. Сега го оценявам като грешка, защото 2010 г беше една от най-силните години. В стопанството имаме комбайн КЛААС Мега, трактор КЛААС, челен товарач – същата марка. От Варекс закупих сеялка, сечка, дискова брана. Всяка машина, която е нова, е хубава. По-тревожен е въпросът с КАДРИТЕ.
ВСИЧКИ ЖИВОТНИ ВЪВ ФЕРМАТА СА ЕЛИТНИ – ЧЕРНОШАРЕНА ПОРОДА. Дойните ни крави са около 60-63, млеконадоят не ни задоволява. Стремим се към 4 тона мляко от крава да добием за лактация, макар и да е трудно постижимо. Убеден съм, че който няма ферма, може да бъде ръководител както се казва … хиляди години. Защото проблемите в животновъдството са много и трудно преодолими.
Питате ме каква е моята гледна точка за бъдещето на кооперацията? Ако се спре дотирането от ЕС, включително и националните доплащания, кооперацията ни ще просъществува. Разбира се, от съществено значение е държавната политика по отношение на отрасъла Земеделие.
ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН КООПЕРАЦИИТЕ ПЪЛНЯТ БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВАТА.
* * *
Не малко са вълненията на председателя на ЧПТК „Осъм“ в Село Българене Васил Драголов. Неговите колеги го познават и като „поета“. Пожелания в стихотворна форма е отправял и към нас – екипът на „Агровестник“. Публикували сме ги. Та решихме все пак да узнаем откога е тази страст в душата му, кога и как е прописал.
– Допада ми мисълта на Джордж Вашингтон, затова стои на стената в моя кабинет с едри букви. Но аз започнах да пиша стихове след като станах председател. И пиша за лично удоволетворение. Всичко, което съм сътворил се е „родило“ нощем. Последното ми стихотворение беше за „Екофол“ по повод 30-годишнината на фирмата.
Стихосбирката „Вълненията на един селянин“ излезе на бял свят благодарение на сестрите ми по повод моята 70-годишнина. Благодарен съм им.
Само че искам друго да ви припомня. Навремето старите хора са казали: „Който го е разбрал земеделието, всеки се е отказал от него“. Май и на мен ми е време вече да се откажа.
Животът и работата са го доказали, че човек трябва да има две чувства – за мяра и за такт. Аз често ги нямам…
(повече в Агровестник – стр. 5-23)
