*Това е веруюто на фермера Александър Вачев. В Първомайското село Брягово той и съпругата му Мириам отглеждат близо 40 вида познати и екзотични зеленчуци -без грам химия и изкуствени торове.
Александър и Мириам са млади хора, които са предпочели да напуснат големия град. Избрали са да живеят на село, далече от шумотевицата,мръсния въздух и ежедневните задръствания.Преди няколко години те събират багажа от дома си в София и се установяват в Първомайското село Брягово. Благодарение на приятел там купуват къща с 3 декара двор, с идеята да произвеждат екологично чисти зеленчуци. Така химикът Александър и политологът Мириам стават фермери. И успяват. Помага им любовта към земята и голямото желание да са полезни не само на себе си, консумирайки чиста храна,но и на хората, които искат да водят здравословен начин на живот. Кръщават зеленчуковото си стопанство „Фиданото“.Думата произлиза от фитария или леха,но местните в Първомайско я наричали фидано. И тъй като Александър многоо бичал да прави лехи, въобще не се поколебал за името, което много му харесало.
В градината почти целогодишно се отглеждат на открито различни сезонни зеленчуци.Разнообразието включва около 30-40 вида- като се започне от листния магданоз,не много популярния у нас манголд и екзотичния кейл, който също е нов за страната, до мексиканското зелено чудото матийо /миниатюрни зелени домати в шушулка/ и различни сортове от познатите ни пипер, домати, краставици, картофи,тиквички, бамя, патладжан, лук за глави,люти чушки, сладък картоф, моркови, зеле,тикви, чесън и много други зеленчуци,като за всеки вид се отделя между 15, 30 и до 100 квадрата. Вече се залага за догодина чесън. А също и бакла, грах, марули, зелен лук… Като оберат доматите и чушките,на тяхно място ще се сее ръж.
Фермерът се шегува, че най-много отглежда плевели,които масово избуявали след дъжд.Фамилията има и малка оранжерия, в която се произвеждат основно разсадите, а напролет спанак и лук.
За разлика от мнозина млади земеделски производители, които обикновено са второ или трето поколение фермери, в рода на Александър никой не се е занимавал със земеделие. Родителите му били висшисти, но с образование различно от агрономството. Малко след като завършил висшето си образование, заминал за чужбина. За няколко години обиколил различни държави, но избирал да работи във ферми, където не само, че придобил ценен опит от практиката, но се „влюбил“ в земята, в природата, а земеделският труд, който за него е най-честния труд, му доставял голямо удоволствие. Затова решил да се върне в България и да създаде собствено стопанство, в което всичко да расте по природните закони, без химия и изкуствени торове.
Ето какво споделя Александър за своята философия да се посвети на биоземеделието, за работата и за начина на живот на село:
– Това е житейски избор, а факторите са много – и екологични и политически. Смятам, че ако всеки може да допринесе с нещо, за да се подобрят у нас нещата, ще е хубаво. Така че това е моят малък принос за по-хубав живот в България. В градината работим основно аз и жена ми. Но тя се занимава основно с отглеждането на двегодишната ни дъщеричка, така че се включва в работата когато има възможност. Понякога ни помагат и доброволци – от България, но повечето са от чужбина, които се интересуват от земеделие. Работят при нас една, две или три седмици.
Иначе всичко, което съм научил до момента за земеделието се дължи на практиката ми в чужбина, от четене на книги и на принципа „проба грешка“, който е най-добрият учител. От Интернет не може да се научи много. Голям проблем е изборът на сортове. Купуваме от фермерски пазари. В Елин Пелин се организира много хубав Фестивал на семената. Там разменяме семена, разсади, обменяме и контакти. Подобен фестивал за размяна на семена бе организиран и този януари в Пловдив, точно преди началото на стопанската година и се получи много много добре. Дойдоха доста хора, а и купихме хубави семена, както е видно и от реколтата ни.
Въпреки, че не прилагам изкуствени торове и препарати, не съм сертифициран като биологичен производител, защото смятам, че е излишно. Тези, които купуват от нас не ги интересува дали имаме сертификат или не. Просто ние сме техните производители на чисти зеленчуци, в които имат доверие.
Не работим с търговци. Продаваме основно на фермерските пазари, които се организират всяка седмица в Пловдив, по заявки правим и директни доставки, чрез куриер. Вече имаме доста редовни клиенти, които харесват нашите зеленчуци и както казах, имат доверие в нас като производители. Това много ни радва, и е голям стимул и мотивация да бъдем по-старателни и да произвеждаме качествена продукция. Предлагаме продажба и на абонаментен принцип, като единият вариант е с авансово предплащане.
Александър и Мириам поддържат и онлайн-сергия. Там може да се поръчат от зеленчуците, които имат в наличност, в различни по големина кошници. Естествено, предлагат и отстъпка.
– Трябва да има редовно и целогодишно предлагане на зеленчуци. Най-хубавото, което съм виждал и на Запад, е обединението на няколко производителя в кооператив. Например единият сее зимните култури, другият летните и така малко се облекчава работата на човек. Но няма много единомислие в тази насока. Например тази година не можахме да получим хубави картофи, и за да имаме разнообразие в предлагането, взехме от приятел, за който знаем, че не пръска с препарати за растителна защита – обясни стопанинът.
Субсидиите в земеделието са излишни. Да чакам на държавата? Не, не съм съгласен. Като цяло съм против земеделските субсидии. Мисля, че те са част от схема, за да се държат цените по-ниски, но въпреки това не ми се струва разумно. Храната винаги се купува и когато е качествена, защо трябва някой да дава допълнително пари? Защо селяните да са най-работливите хора в страната, а тези, които получават помощи – най-мързеливите? И какво излиза при нас – че изкупните цени на субсидираните зеленчуци са ниски, а в магазините скъпи и от това в крайна сметка печели търговецът, защото си е сложил надценки, каквито си иска.
Ако хората си купуват директно от производителя, тогава ще получаваме достойно възнаграждение за труда си и няма да бъдем на границата на оцеляването. Именно това се мъчим и ние да правим. Добре, че сами произвеждаме храната си, което е важно перо от семейния бюджет. Убеден съм, че само натурално произвежданите зеленчуци, изцяло с български сортове, могат да се конкурират с вносните…
Аделина ГЕОРГИЕВА
(повече в Агровестник – стр. 13-14)
