- на тях и на някои от основните проблеми в сектора подробно се спря г-н Антон Железанов, секретар на сдружение „Пчела“, което обединява над 30 пчелари от Хасковска и Кърджалийска области.
Сдружение „Пчела“ – Източни Родопи, което обединява над 30 пчелари от Хасковска и Кърджалийска области, представи своите предложения за промени в нормативната уредба. Това съобщи секретарят на организацията Антон Железанов. Той е завършил „Агрономство“ в Тракийския университет – Стара Загора.
Около 80% от пчелините в сдружението са биологични, тъй като попадат в ареала на Източните Родопи. Въпреки това тенденциите за включване на нови производители в сектора не са благоприятни – както в региона, така и в страната. Интересът към пчеларството намалява – отбеляза секретарят. Според него негативната тенденция се дължи на комплекс от причини. Част от пчеларите се насочват към сектора основно заради субсидии, а не заради производството на качествена продукция. Подпомагането идва основно по мерките „Агроекология“ и „Де минимис“.
Железанов посочи като сериозен проблем и вноса на мед от трети страни, чиято качествена характеристика често е неясна. Това води до дъмпингови цени и намалява конкурентоспособността на българските производители. В момента изкупната цена на конвенционален полифлорен мед е 5,50 лв./кг, на биологичния – 6 лв./кг, а на мановия – 8 лв./кг. За сравнение през 2019 г. мановият мед се е изкупувал за 11 лв./кг.
-Държавата трябва да защити родната продукция и да докаже уникалността на българския мед, защото биологичното разнообразие у нас е сред най-богатите в света! – подчерта той. – Необходимо е ограничаване на вноса от трети страни, докато българският мед продължава да се изнася за Западна Европа (Германия, Великобритания) и Далечния изток (Япония, Южна Корея и др.). Държавата трябва да направи анализ на нуждите на вътрешния пазар и на производствените възможности на страната, преди да допуска внос.
Железанов коментира и проекта за изменение на Наредбата за директни доставки. В момента пчеларите имат лимит от 2000 кг годишно и нямат право да доставят продукция в хипермаркетни вериги. Тези, които не са регистрирани по Наредба 26, нямат право да продават директно на потребителите. Според сдружението подзаконовият акт поставя под общ знаменател биологичното и конвенционалното пчеларство, въпреки че първото има значително повече изисквания. Организацията предлага за биологичните производители да няма ограничения за директни доставки, а за конвенционалните – лимитите да бъдат пропорционални на броя кошери. Средният добив е около 20 кг/кошер годишно. Сдружението настоява да отпаднат ограниченията за продажби по области и забраната за доставка в хипермаркетни вериги.
Друг проблем е липсата на единна нормативна рамка – регулациите са разпределени между животновъдството и растениевъдството, което води до противоречия и затруднения. „Пчела“ – Източни Родопи предлага промените в наредбата да бъдат обвързани със Закона за пчеларството и да обхващат регистрация, производство, доставки, хигиенни изисквания и контрол. Според пчеларите не трябва да бъдат принуждавани да продават меда си на препакетиращи предприятия, където суровината се смесва и губи регионалната си специфика.
Железанов коментира и работата на системата за оповестяване на растителната защита ЕПОРД. Тя е полезна за информиране, но единствената реакция на пчеларите остава затварянето на кошерите, което при продължителни периоди вреди на пчелните семейства.
Сдружението провежда регулярни срещи в помещение – клуб в гр. Хасково, където често се канят лектори. Част от тях се осигуряват със съдействието на Общинската служба за съвети в земеделието – Хасково, с която организацията поддържа дългогодишни партньорски отношения. В трудни ситуации членовете си помагат взаимно – например при висока смъртност чрез отводки, работна ръка и други форми на подкрепа. Целта на организацията е да привлича повече пчелари, които се занимават с този интелигентен занаят! – обясни Антон Железанов.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 13)
