* Мая Петкова обработва 5500 дка ниви, 100 дка лавандула и 40 дка маслодайни рози във Видинското село Връв. Нейното верую е, че трябва да обичаме и разбираме майката земя и да сме доволни от реколтата, която ни дава.
Мая Петкова от 8 години се занимава не само със зърнопроизводство, но и с …розопроизводство в Северозападния регион. Обработва над 5500 дка земи, грижи се за близо 40 дка маслодайна роза и 100 дка маточина в землището на село Връв, Видинско. Нейната философия е многоаспектна и широка и не се изчерпва с признанието, че харесва иновативните неща.
– Земята ми доставя огромно удоволствие – да я докосвам, да бъда до нея. И много ми е болно, че сме загубили връзката с нея. Тъжно ми е, когато виждам, че хората, особено младите, продават наследствените ниви, за да си купят коли – споделя Мая Петкова.
Не успях да издържа на изкушението и да я попитам, какво е накарало да дойде в отдалеченото видинско село, тъй като е родом от Троян.
– Историята ми е много дълга. Работих в държавната администрация в София. Обаче усещах,че имам нужда от промяна. Така, преди 8 години, когато бях на 35 г., поех управлението на „Екостопанство Дунав“ в село Връв. Усещам, че в това село има невероятна енергия, която се дължи на чистата природа и работливите хора. Местните жители имат някакъв дух.
Така с годините моето семейство и родителите ми се преселихме във Връв. Смятам, че като българи трябва да направим нещо за този забравен край, всеки каквото може. Ако не сме хора и не вършим добро, какво ще стане с държавата ни, пък и със света – размишлява амбициозната дама.
И така, съдбата я отвежда в този непознат край. Сега обработва над 5500 дка само в землището на селото. Засява по 1000 дка пшеница, ечемик, около 900 дка царевица, 1300 дка…
– Благодаря на Господ, тази година ожънах навреме, преди дъждовете. Добивите от пшеница са около 520 кг/дка, а от ечемика – 400 кг/дка. През следващите дни ще започна и прибирането на слънчогледа. Искам да подчертая, че съм благодарна за реколтата, която получавам. Установила съм, че това е „таванът“ на възможностите на местната почва.
Реализирам продукцията на търговци. Отдалечеността на районна ни принуждава да продаваме на по-ниски цени, поради транспортните разходи. Т.г. разликата в изкупната цена на зърното е по-ниска с около 50 лв./тон. За съжаление потенциалът на река Дунав за превоз на товари не се използва и губи работещия бизнес, обясни тя.
Когато пристига във Видинско, Мая Петкова първо засява 100 дка маточина. Оказва се обаче, че трябва да направи дестилерия със собствени средства, тъй като наблизо няма такава. Освен това и преработката на тази култура изисква специфична технология. След това като пътува през Карлово и Казанлък си казва „Защо пък и в Дунавската равнина да не се отглеждат рози?“. Започва да чете стари книги и материали и намира документ от 1906 г., в който се съобщава за първата конференция на розопроизводителите в България. В него се посочва, че в началото на 20 век рози са се отглеждали във всички краища на страната. След това войните и политическите промени са накарали хората да акцентират на отглеждането на култури за храна. Разбира се, през социализма е направено и условно райониране на страната, като е определено, че Розовата долина е в Казанлъшко, а в Добруджа е житницата.
Прочетеното само стимулира иновативността на Мая Петкова и решимостта й да поеме необичаен риск. Първо засажда 15 дка маслодайна „Дамасцена“, а м.г. – още 22 дка с рози. Въпреки че насажденията са на 3-4-та година и не са развили пълния си капацитет, стопанката прибира по 150-200 кг розов цвят от декар.
Агробизнесдамата напълно е затворила цикъла на производство. Произвежда козметика с етерични масла под марката „Майра ойлс“. Така не изнася суровини, добавената стойност остава в района и открива работни места. Има 13 служители, а по кампаниите наема още хора, което е важно за този край с висока безработица.
Идеята да създаде уникалните ръчни продукти се е родила след безсънни нощи, сериозно четене и впрягане на цялата й творческа енергия. За да се реши на тази стъпка, първо завършва специализация по технология на парфюмерията и козметиката в Пловдивския университет. Категорична е , че не започва нищо, без да знае как и какво да направи.
Създава собствени рецепти за козметичните продукти, които са напълно натурални, без консерванти. Те са на база на оригинални комбинации на „букет“ от етерични масла, които произвежда – от рози, от маточина, от бял равнец, смрадлика, невен, пореч и др. Интересното е, че тези билкови екстракти действат добре върху целия организъм.
– Тайната е, че освен естествените съставки, съм вложила в ръчната козметика много любов и положителна енергия, признава Мая. Комбинациите са за лице и тяло, които не само правят кожата мека, копринена и млада, но и попиват много бързо. Отделни продукти са натуралните масла от роза дамасцена, смрадлика, маточина, околоочен серум 30+, мицеларни води от роза и от маточина. Богати са сериите с комбинации от масла за тяло, за различен тип кожа на лицето и т.н.
Въпреки разнообразието от артикули, Мая Петкова обръща специално внимание на розовото масло. Розата винаги е била символ на красота, младост и здраве. Това царствено растение заема специално място в сърцата на хората от древността до наши дни и е в основата на романтични истории, легенди и разкази, които вълнуват и днес. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза.
Розовото масло се получава при преработката на розов цвят чрез водно-парна дестилация. Българското розово масло има дълбок и силен аромат. Наричано „течно злато“ заради уникалните му свойства и високата цена, то е природен еликсир с неизброими ползи. В състава му присъстват около 300 съставки – минерали, витамини и антиоксиданти, които имат успокояващо, противовъзпалително и подхранващо действие. Намира приложение при масажи, бани, компреси, инхалации и др.
Мая Петкова се стреми не само да създаде красота в далечното село Връв чрез своята розова градина, а и да достави радост и на местните жители. Организира празници по време на жътвата, които са огласени от песни и от танци. С ежедневния си труд иска да вдъхне увереност, че Видинско е красив край с работливи хора.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 13-14)
