*Така съдейства и за съхраняване на някои местни сортове като „Сторгозия“, „Дунавски лазур“, „Никополски мавруд“ и др.
*Според него, отминаващата 2022 г. е била „лозарска“, с добри добиви. В последните години обаче реализацията на продукцията е все по-трудна, изкупните цени – ниски, подпомагането за сектора – символично, а към недостига на работна ръка се добавят и бюрократичните спънки с еднодневните договори…
Христомир Карапанов от 2005 г. се е посветил на лозарството и отглежда 800 дка лозя край гр. Плевен. Благодарение на неговите всеотдайни грижи, насажданията се отплащат със сладка реколта. Те са създадени в периода 1975-1978 г. от Института по лозарство в града.
За стопанина това е трети бизнес. Още около 20-22-годишен той започва да произвежда консерви на ишлeме. Купува от района домати, краставици и грах. След това развива магазин за хранителни стоки в Плевен. Реално работи по специалността си, тъй като е завършил „Икономика“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов. Обаче навлизат хипермаркетните вериги и това води до затваряне на много малки търговски обекти като неговия.
Точно тогава семейна история обаче го насочва към лозарството. Неговият прадядо е бил частен стопанин още в периода на 40-те-50-те години на миналия век. Отглеждал е десертно грозде и го е изнасял за Германия по железниците. Освен това е гледал говеда и е имал собствен магазин за месо. Политическата конюнктура обаче го принуждава доброволно да влезе в местното ТКЗС.
След реституцията фамилните земи се обработват от кооперация, която не им изплаща нито наем, нито рента. Този факт амбицира Христомир Карапанов да проучи въпроса и да започне да отглежда в началото 20 дка. Успява да спечели доверието на наемодателите. Хората започват да изтеглят земите си от кооперацията и да ги предават на него. В момента отглежда 800 дка лозя, част от които са придобити, а останалите – наети.
Според него, настоящата 2022 г. е била „лозарска“, с добри добиви. Почти през цялото лято нямаше дъждове и гроздето се отличава с висока захарност. От старите лозя е прибрал около 200 кг/дка. Предлага продукцията основно на частни клиенти, като известно количество е изкупено от избата на Професионалната гимназия по лозарство.
За съжаление през последните години реализацията на реколтата е затрудена. Преди е работил изключително успешно с Винпром-Пещера, който обаче впоследствие е създал собствени лозя. Другият сериозен проблем е, ниското субсидиране на сектора. През миналата година е получил 27 лв./дка, като тази сума изплаща само резитбата.
За разлика от по-дребните зеленчукопроизводители и овощари, по-едрите лозари не получават обвързана подкрепа. По негова информация подпомагането на колегите му в Македония е 160 лв./дка. Ниското финансиране затруднява изключително частните лозопроизводители. По негови прогнози, може в бъдеще това да доведе до оцеляването на лозовите масиви само на големите изби и винпромите.
За производителите от този бранш е труден достъпът до европейско финансиране по програми. Този факт е особено важен, тъй като не могат да си осигурят необходимата техника, така както зърнопроизводителите.
Христомир Карапанов не се е възползвал от европейски програми, с изключение на последните две години (2020 и 2021 г.), когато е работил по мярка „Събиране на реколтата на зелено“ по Националната програма за винарство. В тази мярка са били включени през 2020 г. само 180 дка, а на следващата година – само 120 дка.
Според Карапанов засега няма резултат от протестите на лозопроизводителите през есента. Не са изпълнени на 100% обещанията, заявени от земеделския министър пред председателя на Националното сдружение на българските лозари, в което членува. За съжаление през последната година на фона на скока на горивата и лозопроизводителите увеличават разходите си. Това се случва в условията на все по-ниски изкупни цени…
При препаратите за пръскане скокът на стойността им е около 30-40%. Основните агрооперации сега са извършени при цена на нафтата 3,50 лв./л, докато миналия сезон беше около 1,9 лв./л. Ръст от 18% се наблюдава и при заплащането на труда. За кампаниите Христомир Карапанов осигурява около 30 работника. Сключва еднодневни договори, при които освен попълването им са налице и други проблеми:
-Ако изчислим, че за попълването на документите на един работник са необходими минимум 3 минути, това прави общо 90 минути забавяне всяка сутрин – обяснява стопанинът. – Най-неприятното е, че компетентните институции ни изискват отчети на хартия, което предполага да се редим на опашки и да си губим времето. А това е на фона на факта, че системите им са електронни и компютризирани.
Въпреки трудностите, той продължава семейната традиция да отглежда лозя в Плевенско. Така съдейства и за съхраняване на някои местни сортове като „Сторгозия“, „Дунавски лазур“, „Никополски мавруд“ и др.
Лилия ЛОЗАНОВА
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
