<<>> е мнението на Артур Акопян, собственик на „Севан“ ООД – една от най-големите фирми за търговия със зърно в България. Какви ще са тенденциите в стойността на селскостопанската продукция обаче е твърде сложен и комплексен въпрос. Какво мислят земеделците, какво сочат цифрите, кои са факторите, определящи цените и можем ли да им влияем? Това бяха основните отправни точки в дискусията с участието на г-н Акопян и Илия Проданов, председател на УС на НАЗ по време на годишния семинар на структурата.
Михаил Кермов, координатор на фирма „Севан“ по въпросите на търговията, изнесе данни за потреблението на зърно:
-Според американското министерство на земеделието тенденцията е следната: преходните запаси вървят надолу, защото потреблението изпреварва производството. Ние стоим на исторически ниски нива относно преходните запаси при пшеницата. Друга важна стока за световната консумация и потребление на зърна това е царевицата. Тенденцията при нея за периода 2017-2018 г. е също в посока надолу, макар и не толкова ярко изразено, както при хлебното зърно.
Но има и други култури, които са важни за изхранване на световното население: ориз, ръж, сорго и всички преходни запаси са в низходяща посока. Да се позовем на МАТИФ, за периода 2005-2025-та – цените на пшеницата са конкретни и за настоящия етап нивото е приблизително същото като от 2014-2015 г. Т.е. в момента цените на зърнените борси са на нивото, на което са били преди десетина години. И нещо интересно: цената на бушел пшеница в САЩ от 1975-та до 2015-та година по данни на американското министерство на земеделието с малки изключения остава почти непроменена. А продажната цена на хляба, който се получава от 1 бушел зърно е скочила 3 пъти.
И още едно сравнение: парите, които земеделецът влага в производството и които получава при реализацията. До 2011 г и приходите, и разходите са били почти в синхрон, но от 2011 особено след 2014 г. настъпва дивергенция, разминаване между това, което фермерът влага и това, което получава. Разминаването продължава и досега, американският фермер харчи повече (а това се отнася за всички земеделски стопани), отколкото получава. Това неминуемо води до задлъжнялост и съкращаване на производството за следващата година. Тенденцията е валидна и за нас, българите.
Но каква е инфлацията при разходите, които прави фермерът? Торовете, пестицидите, горивата, таксите и лихвите вървят нагоре. Само торовете за няколко години са поскъпнали със 78%. А дали цената на пшеницата от 2020 г. е поскъпнала със 70%, по-скоро НЕ!
Американските борси (Чикаго) твърдят, че стойностите им са били над производствените (за американския фермер), а през 2023-та са под тях във всеки един момент. Подобна е ситуацията и в европейските ферми, включително и в българските.
Въпросът накъде ще вървят цените е сложен и комплексен. Моето лично мнение е, че секторът ЗЕМЕДЕЛИЕ СЕ НАМИРА В КРИЗА И НЕЗНАЙНО КОГА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НЕЯ! Това се отнася не само за нашата страна, но за целия свят. Но все пак всички се надяваме, че в природата има цикличност, рано или късно тези цени трябва да приключат, иначе преходните запаси ще продължат да намалят, ще стигнат до нулата. А населението на земята расте и ориентировъчно за изхранване на 1 човек ще стигнат стотина килограма.
„ПАЗАРИТЕ ПОД МИКРОСКОП“ – ДИСКУСИЯ С Артур АКОПЯН и Илия ПРОДАНОВ
Артур Акопян е собственик на“Севан“ ООД – една от най-големите фирми за износ на зърно в България. „Севан“ залага като своя основна дейност търговията на собствена и закупена земеделска продукция – зърно, фуражни култури, маслодайни култури и семена кориандър, предимно на международните пазари.
Илия Проданов е председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 2023 г. Той е фермер по съдба и по душа. Опитът му на полето започва от ранните години в семейното стопанство, в което се отглежда предимно пшеница, рапица, ечемик, царевица и слънчоглед в четири землища в общините Камено и Бургас.
И. Проданов: Търговията е финалният етап на дейността ни и през последните години се превърна в най-дискутираната тема, най-ключовата. Искам най-напред да благодаря на г-н Акопян, че прие поканата за този важен разговор по темата, която вълнува всички. Всъщност, как се стигна до тази ситуация, г-н Акопян, какво наложи търговията да тръгне и да се развива в тази посока?
Артур Акопян: Истината, и на теория, и на практика, е една и съща. За да постигне цена, която да те удовлетворява, фермерът трябва да покаже съпротива. Няма ръководител на държава в целия свят, който да иска хлябът да бъде скъп, имам предвид малката потребителска кошница. И затова фермерът докато не покаже съпротива, няма как цената да бъде справедлива. Никой не обръща внимание на себестойността на продукцията. Всичко опира до: ПРЕДЛАГАНЕТО И ТЪРСЕНЕТО.
Става ясно, че търсенето го има, през последните години световните запаси на зърно намаляват, т.е. търсенето е по-голямо от предлагането. Но изкуствено е постигнато някакво равновесие, което дава определено спокойствие на консуматорите, на големите вносители. Аз също съм производител и моята съпротива се изразява в това 3-4 месеца да не продавам, задържам продукцията си.
И. Проданов: В такъв случай какви са полезните ходове пред нас – фермерите. Често си задаваме въпросите относно диверсификацията на културите, преминаване към обединяване при преработката, това ли е спасителният начин за нас в тези тежки години. Или кооперирането на няколко производителя, които да формират по-голям обем продукция?
А. Акопян: Кооперирането е много по-лесният вариант, но сдружаване около идеи – да се намалят разходите, дори за сметка на намаляване на производството.
През 2007 г. в целия свят бе получена 110 млн. тона по-малко пшеница. И тогава цената от 200 лв., скочи до 530 лв. за тон зърно. Т.е. всеки консуматор купуваше за 2-3 месеца напред и така цената скочи. Той се страхуваше, че утре ще е по-скъпо, заради ниските добиви. Преди 2 години цената от 400 лв. стигна до 700 лв., та дори и до 800 лв. (само за 3 месеца). Тогава всеки се надпреварваше да си осигури резерв.
Другият проблем, който пречи на консуматорите да държат резерви е лихвата. Стойността на парите поскъпна и за този, който ще задържи стоката 6-7 месеца оскъпяването ще е доста.
И. Проданов: Посочете къде са основните пазари на нашата страна и Украйна повлия ли на тези пазари?
А Акопян: Преди членството ни в Европа на България като асоцииран член бе дадена квота за безмитен внос. Около 2005 г започнахме да изнасяме за Европа и до 2018-2019-та се радвахме на европейския пазар. Зърното, произведено у нас 85-90% отиваше за Италия, Испания, Гърция… Търсенето беше голямо, но след като дойде украинското зърно, ние вече не можем да се похвалим с такъв износ. Толерира се украинският фермер и не можем да се конкурираме.
През 2024-та най-добрият пазар за българското зърно беше Алжир, Египет. През септември имахме кораби и за Индонезия, за Бангладеш, това обаче са редки случаи…
Моят съвет е стопаните да следите цифрите, а да не се доверявате на ежедневни ръстове и спадове, на слухове. Според мен ПРЕЗ АПРИЛ ТРЯБВА ДА СЕ РАДВАМЕ НА ПОВИШЕНО ТЪРСЕНЕ НА ЗЪРНО И НА ПО-ДОБРИ ЦЕНИ! Пазарът тогава ще бъде много волоатилен. И който уцели, може да изкара добра цена.
За да снижите разходите, трябва да регулирате някои моменти, някои пера, например рентите. На второ място – помощ от държавата, трябва да се иска субсидиране…
В Русия, например, която е най-близкият ни конкурент и най-големият износител в света, рентата е 2 долара и 30 цента. И тя има 5-годишен мораториум. Други основни разходи в производството са торовете, горивата, а и заплатите няма как да се намалят. Трябва да се пипнат суровините и наема.
Въпроси от залата към г-н Акопян: Колко е справедливата рента за България?
-Средната рента в Европа е от порядъка на 18 евро, правил съм проучвания. Всеки може да си направи извод. Аз развивам земеделие в десетина землища. Само в едното успях да смъкна рентата от 40 лв. на 35 лв. В останалите не се получи. Затова е нужно коопериране, единство, общо решение!
Въпрос: Може ли България да получи добавена стойност при преработката на първичната продукция?
-Да, да се мине към преработка до краен или най-малко до първичен продукт, но това не трябва да бъде изход от трудна ситуация. Това не е спасителният ход, когато си зле няма как да тръгнеш към преработка. Когато имаш печалба, то тогава можеш да я вложиш в друго производство. Но в настоящата трудна ситуация моят съвет е да се ограничат инвестициите, да се намалят разходите на първо място.
Въпрос: Нашето правителство искаше да ограничи износа на пшеница, как се отрази това на пазара?
-Това реално забави износа с около 2.5-3 месеца. И то продължава чак до днес, на 1 юли в страната имаше половин млн. тона пшеница. Същевременно и пазарът е затруднен.
Въпрос: Доколко войната пречи за износа, поради ограничение на движението в Черно море. Доколко българските пристанища, които не са приспособени за големи кораби също намалят реалната износна цена?
-Ще поясня, в България могат да се товарят най-големите кораби, до 90-100 000 т. Специално ние сме товарили кораб със 78 000 тона. И още – движението на корабите не е усложнено. Но войната наистина е причина за евтиното зърно. Украинският фермер се стреми да продаде бързо на каквато цена му предложат, иначе ще му вземат зърното насилствено.
Преди войната нито Украйна, нито Русия бяха пречка в търговията ни, продаваха с 2-3, максимум с 5 долара по-евтино от нас. Сега Украйна продава с 60 долара по-евтино, докато не се изчерпи тяхното, никой няма да купи от нас…
Въпрос: А какво ще се случи, когато Украйна стане член на ЕС?
-Нека не забравяме, че само Украйна е в състояние да изхрани половин Европа. Повече няма смисъл да коментирам. Надяваме се този процес да се забави…
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
