* Една от най-големите земеделски структури у нас – ЗК “Житен край” в Бургаското село Екзарх Антимово ежегодно бележи ръст на производствените резултати. Над 4 млн лева по 5 проекта от предприсъединителната програма САПАРД и Мярка 121 на ПРСР тук са инвестирани в модерни машини и оборудване.
С председателя на ЗК „Житен край“ г-н Радко Иванов разговаряме за постиженията и проблемите на колектива:
– Основател съм на кооперацията, но в Антимово работя от 1966 г. На 20 ноември след дипломирането ми от ВСИ Пловдив, започнах като агроном по трайните насаждения в тогавашното ТКЗС. Около 200 работника бяха заети по това време с градините и лозята, отговарях за всичко, което беше на конска тяга. 200 декара сливи и праскови имахме, бостан сме гледали, памук, мак и пр. Имаше и зеленчукова бригада със стотина работника. – обобщава председателят. – От 1971 г се преместих в Института по ечемика в Карнобат, 9 години бях ръководител на производствената база. Произвеждахме семена елит и супер елит. Най-продуктивният сорт тогава беше Бургас 2. През 1979 г се създаде ДЗС-то, с две села още и 45 000 дка обработваема земя. Пет години останах, бях най-младият директор в Бургаска област – с 500 дойни крави, овце аборигенни породи, много земя, машини…
На 26 декември 1984 г. тук се обособи още по-голяма структура – АПК “Екзарх Антимово” и мен ме назначиха за зам. председател. Коренът ми е оттук, прадядо ми по майчина линия е първият свещеник на селото. А дядо ми е първият юрист (завършил в Германия) и кмет на селото (през 1932 г). От 1990 г съм председател на аграрно-промишления комплекс, заех мястото на тогавашния председател, който сега е председател на КС на нашата кооперация, г-н Байчо Праматаров. След това създадохме ЗК “Житен край”, през май 1993 г. И оттогава до днес я ръководя. Стигнахме 40 000 дка.
Ние сме първите земеделски производители от Бургаска област, които сключихме със собствениците нотариално заверени договори. Това ни даде възможност да кандидатстваме успешно по програмите. Два пъти печелихме проекти по САПАРД, първият през 2000-та година, когато закупихме зърнокомбайн КЛААС. ОББ ни отпусна кредита, а фонд “Земеделие” плащаше лихвите. Оттогава машината работи безупречно. И останалата техника е закупена по програмите, по Мярка 121 защитихме три проекта, последният е през 2015 г, когато закупихме самоходна пръскачка. Съобразихме се с възможностите и избрахме най-евтиния вариант.
Нека не забравяме, че КАТО НАСЛЕДСТВО ПОЛУЧИХМЕ НЕ МАЛКО ТЕХНИКА – 10 комбайна и 6 трактора Т150. Дори не можех да ги натоварвам. Тогава имаше голям недостиг на оборотни средства, затова и вършехме услуги и си докарвахме доста пари.
Първите трактори закупих от “Бултрекс”. След това минах на немска и американска техника, имаме два големи трактора Джон Диър, два мощни “КЛААС”, а от Т-та си оставих две като резерва и за почистване през зимата при снегонавяване. Сега тракторите в ЗК “Житен край” са 30, комбайните са 7, а от прикачния инвентар имаме както се казва “от птиче мляко”. Така че сме напълно оборудвани с машини. ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ СМЕ ДАЛИ НАД 4 МЛН ЛВ.
Да ви призная повече грижи полагам за двора и кооперацията, която “прегърнах” като своя, отколкото за жилището си. Културите, които отглеждаме са много на брой – пшеница, ечемик, слънчоглед, кориандър, нахут, грах…
Житните заемат половината от полетата – 14 200 дка пшеница и 3 700 дка ечемик. Слънчогледът ми е малко – 2500 дка и вече е засят. Останалите площи са по ЕНП, 2400 дка с нахут и грах. Идната година съм решил да заема цялата площ с грах, тъй като пазарът за него се оказа сигурен. Нека не пропуснем и кориандъра (3 000 дка), през 2000-та година той се оказа най-рентабилната култура.
ЕКИПЪТ НА КООПЕРАЦИЯТА Е 36 ДУШИ. Включихме висши технологии, електрониката е навсякъде, камери поставихме в цялата база… Въведохме системен контрол навсякъде и нямаме кражби.
40 000 лв. вложихме в Клуба на пенсионера в нашето село, сградата беше изоставена, порутена. Сега пенсионерите има къде да поседнат на кафе, да разгледат пресата, да побъбрят. Селото ни навремето беше най-голямото в Бургаски окръг, с над 3 000 жители през 1959 година. Сега са малко повече от 1000.
За да бъде успешен един ръководител, ТРЯБВА ДА Е ВЕЩ, ДА БЪДЕ СПЕЦИАЛИСТ, ДА Е АГРОНОМИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ГРАМОТЕН, независимо че обслужващите фирми много ни помагат. Дисциплина, висока компетентност и отговорност са необходими при всяко мероприятие.
(повече в Агровестник – стр. 11-12)
