OLYMPUS DIGITAL CAMERA
* Те са високопродуктивни и въпреки инвазията на чужди семена от тази група култури, нашите са предпочитани. Това каза с удовлетворение доц. д-р Анелия Кътова, директор на Института по фуражните култури в Плевен.
Доц. д-р Анелия Кътова е завършила Висшия селскостопански институт (АУ) в Пловдив, със специалност Защита на растенията и почвата. Тя е гордостта на випуск 1990 г. – наградена е с две златни значки за отличен успех в курса на следването и отличник на випуска. Трудовата си кариера посвещава на аграрната наука в Института по фуражите в Плевен. Постепенно изкачва стъпалата от асистент, главен асистент, доктор и доцент. Научните направления, в които работи, са: Селекция и сортоподдържане на многогодишни житни фуражни треви, Обогатяване на генофонда, Технологии за отглеждане и семепроизводство на многогодишни житни треви. Почти 10 години е била научен секретар на института. От 2010 г. до момента е ръководител отдел „Селекция и семепроизводство на фуражните култури“. Същата година за месец е директор. Отговорният пост заема отново от юни 2014 г. до ден днешен. Доцент Кътова има няколко специализации в Белгия и командировки в Китай в престижни научни сродни звена. Владее писмено и говоримо английски, руски и ползва френски език. Тя е селекционер на първите 3 нови български сертифицирани сорта многогодишни житни треви: пасищен райграс сорт „ИФК „Хармония“, гребенчат житняк сорт „Свежина“ и пустинен житняк сорт „Морава“, както и на 2 нови сорат пасищен райграс „Тетрани“ и „Тетрамис“, които са в официално сортоизпитване от 2014 г.
С нея разговаряме за дейността на института, за постиженията, предизвикателствата и трудностите, пред които е изправена земеделската наука в България.
– Доц. Кътова, знаем, че фуражните култури имат важно значение за селското стопанство и екосистемите. В какви направления работи Институтът по фуражни култури в Плевен и каква научно-изследователска и приложна дейност упражнява?
– От създаването си през 1954 г. до сега Институтът по фуражните култури извършва последователни, комплексни, взаимосвързани изследвания по фуражно производство и използване на фуражите от преживни животни. Изследователската дейност обхваща целия път от създаването на нови сортове през технологиите за отглеждане до съхранението и използването на фуража при хранене на животните. Институтът е единствен в страната, който работи с целия набор от фуражни култури и особено с тревно-фуражни видове, които се използват за създаване на сяти тревостои или за подобряване на естествени мери и пасища.
Във фокуса на нашата работа е и развъждане на елитни овце и подобряване на потенциала за млечност на породата Плевенска черноглава овца.
Целите и задачите през следващите пет години ще се решават с разработваните проекти в трите отдела на института: Селекция и семепроизводство на фуражните култури, Технология и екология на фуражните култури и Консервиране, окачествяване и използване на фуражите.
Научно-изследователската ни дейност се осъществява на 2 опитни полета, вегетационна къща и 6 специализирани лаборатории. Общата обработваема земя в ИФК е 2738 дка, вкл. 90 дка за опити и 625 дка пасища. Част от земята е в община Плевен, а другата в общините Долна Митрополия и Долни Дъбник. Овцефермата с елитно кочопроизводно стадо от породата Плевенска черноглава овца е на 3 км от института. Там е разположена базата за експериментална дейност на отдела по консервиране, окачествяване и използване на фуражите.
През периода 2010 – 2015 г. ИФК има издадени 5 сертификата от Патентно ведомство. При нас е създаден първият български сорт пасищен райграс – „ИФК Хармония“. „Свежина“ е първият български сорт гребенчат житняк. Наша гордост е и сорт пустинен житняк, който е първият не само за България, но и за Европейския съюз. Кръстили сме го „Морава“. Четвъртият нов сорт е пролетния грах „Керпо“, който е постижение на селекцията от гледна точка на продуктивен потенциал и адаптивност. Изброените 3 сорта от многогодишни житни треви са плод на авторски колектив с участието на А. Кътова, П. Томов, А. Илиева, Й. Найденова, Г. Георгиев. Сорт Керпо е създаден от авторски колектив: Д. Кертикова, И. Попов и Т. Кертиков. Петият одобрен нов сорт е пролетен фий „Темпо“. Той е съвместна разработка на учени от ИФК (Д. Кертикова и Т. Кертиков) и Аграрния университет в Пловдив. Сорт „Темпо“ е с добра продуктивност, ранозрял, устойчив на полягане и с добра адаптивност. Подходящ е за използване в направление за зърно и зелена маса.
ИФК – Плевен поддържа 17 сертификата на следните сортове фуражни култури: люцерна – 8 сорта /Плевен 6, Обнова 10, Вит, Вера, Сторгозия, Виктория, Дара и Дама/, пролетен фуражен грах – 2 сорта /Плевен 4 и Керпо/, пролетен фий – 1 сорт Темпо и многогодишни житни треви – 6 сорта – ежова главица – сорт Дъбрава, тръстиковидна власатка – сорт Албена, безосилеста овсига – сорт Ника, пасищен райграс – сорт ИФК Хармония, гребенчат житняк – сорт Свежина и пустинен житняк – сорт Морава. За разширено семепроизводство на люцерна, като основна фуражна култура се залага на два сорта – Плевен 6 и Дара.
Отделно ИФК предлага широка гама автентични, висококачествени семена от различни сортове от следните култури: люцерна, еспарзета, звездан, грах, фий, ежова главица, пасищен райграс, гребенчат и пустинен житняк, безосилеста овсига, тръстиковидна власатка и други фуражни култури. Сключва и възлагателни и лицензионни договори за семепроизводство на сертифицирани семена. Извършваме също химични анализи на почвени проби, определяме торозапасеността на площите и даваме препоръки за торене. Определяме и състава и хранителната стойност на обемисти фуражи и съставяме дажби и хранене на преживни животни – овце и говеда. Не на последно място са и разплодните мъжки и женски животни от породата „Плевенската черноглава овца“. Към института има Бюро за научно обслужване, което на национално и регионално ниво популяризира и внедрява научните постижения и оказва пряка консултантска помощ на земеделските производители.
ИФК има програмна акредитация за обучение на докторанти за следващите 5 години по три научни специалности: Селекция и семепроизводство на културните растения, Растениевъдство и Хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите. Жалкото е, че драстично намаля академичният ни състав. През 2015 г. преживяхме 15 % съкращение. В момента сме 59 служители, в това число учени, администрация, технически персонал, лаборанти, механизатори, гледачи на животни, охрана и 1 полски работник. Един от проблемите е, че няма кандидати за асистенти и докторанти през последните 3 години. Поради ниските работни заплати младите хора не са мотивирани и напускат. Иначе над 60% от състава е на минимална работна заплата. Машинно-тракторният ни парк е амортизиран и остарял, а така също лабораторното оборудване и сградният фонд. Така че и при нас липсата на достатъчно финасиране е хронично явление…
Разговора води Николета КАРАСТОЯНОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-27)
