*Да,“капризна е като царица“, но създава ниша на пазара и реализацията на продукцията е по-лесна от тази на останалите плодове – единодушни са собствениците на крушово насаждение в с. Българин, общ. Харманли.
С Антон Козалиев и Владимир Гочев се запознахме преди 5-6 години. Посетихме ги, за да ни разкажат за своя бизнес. Антон е педагог, завършил е „География“ в Софийския университет, а Владо е специалист по мебелно производство, възпитаник на Лесотехническия университет. Преоткриват себе си в съвсем друга насока, връщат се на село и се „впускат“ в овощарството. И така – вече 15-16 години… Днес продължаваме разговора по темата, но вече с нови моменти в работата им.
-Какво се промени оттогава във вашия бизнес?
-За изминалите 5-6 години от предишното Ви посещение успяхме да създадем още около 7 декара млади насаждения от круши, които тепърва ще влизат в плододаване. Също така участвахме по два проекта за модернизация на стопанството, единия е по „Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на инвестиция по Компонент: Устойчиво земеделие“. Закупихме нов овощарски трактор, по-голяма и модерна пръскачка, плоска косачка с отклоняваща секция и торовнасяща машина.
По втората мярка за модернизация “ Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство по Подмярка 4.1″ създадохме соларна централа от 19 кв. м и закупихме електрическа потопяема помпа, с които заменихме амортизираната ни дизелова помпа. Тези нововъведения ни спестиха хиляди евро за дизел през настоящия сезон, а надяваме се и за напред. По този проект подменихме и капковите маркучи на цялата градина.
В предишното интервю нарекохме крушата „мерцедесът на овошките“, сега бихме казали, че е „царицата на плодовете“. Да, както царицата, така и крушата е капризна, но пък това създава ниша на пазара и реализацията на продукцията е една идея по-лесна от тази на останалите плодове. Градините ни са биосертифицирани вече в продължение на 15 години, и този факт също ни помага при продажбите.
Сортовете са подбрани с цел да имаме налични плодове от 20 юни до края на октомври. Започваме с Белла ди джуно (Хубава юнска), през юли продължаваме със сортовете Косция и Санта Мария. Септември прибираме Хардиева масловка, Абат Фетел и Сиси, а в началото на октомври вече идва ред на Попска и Паскрасан…
Работниците са крайно необходими по време на кампанията за прибиране на реколтата. Разчитаме на около 10 човека, в зависимост от интензитета на бране, които са основно пенсионирани роднини, но също така обръщаме поглед и към новото поколение – деца на близки и приятели, при които се опитваме да създадем трудови навици. Убедени сме, че ще им бъдат в полза за в бъдеще, а не на последно място – ще натрупат и житейски опит.
През останалото време от годината се справяме сами като повечето операции по обработката на градините са механизирани, но резитбата извършваме ръчно.
Градините ни са сертифицирани от 15 години и за този период от време се убедихме, че е необходимо да запазим и надградим биоразнообразието в градината, защото то осигурява баланс на видовете насекоми, а именно вредни и полезни за земеделието. В нашите градини може да се открият златоочица, калинка, бръмбари от род Сantaridae (бръмбар войник) и др., за които другите колеги дават луди пари, като ги купуват като биоагенти. В градините ни намират убежище и различни видове птици, като сойка, кос, кълвач, кукумявка и др., които помагат при борбата с вредителите от разред Lepidoptera.
Що се отнася до торовете използваме основно оборска тор, която разхвърляме механизирано с тороразпръскващо ремарке. Влагаме и микробиални торове съдържащи различни по вид бактерии или гъби, които допринасят за набавянето на различни хранителни вещества и потискат развитието на определен вид насекоми.
Входирали сме нов проект по мярката за модернизация, в който е включен още един нов трактор с челен товарач, ремарке, електрически високоповдигач (стакер) за хладилната камера с цел облекчаване на ръчния труд, а също така и минибагер за нуждите на стопанството и дискова брана. Одобрение очакваме наесен.
Подготвили сме терен от 12 дка, на който сме решили да засадим още крушови фиданки и експериментално около декар афъски.
Основната мотивация в една работа е добрият резултат, било то финансов или удовлетвореност от свършената работа, това ни мотивира! Разбира се, има и моменти на отчаяние, когато виждаме, че въпреки положените усилия нещата не се получават – било то по наша грешка или външна намеса. Демотивират ни познатите до болка моменти в сектор „Подове и зеленчуци“, именно – липса на цялостна стратегия за развитие на сектора, липса на кооперативи, липса на логистични бази за съхранение и пакетаж, а всичко това води и до ограничени възможности за разширение на пазарите…
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 10-11)
