* е мнението на Димитър Шопов, собственик на „Левал“ ЕООД. Във фермата си в добричкото село Житен се грижи за 350 крави, предимно от породата Черно-шарено говедо.
Димитър Шопов е собственик на „Левал“ ЕООД. С животновъдство се занимава от 1986 година. Тогава е отглеждал трийсетина животни, а сега фермата му в село Житен е с 350 крави, предимно от породата Черно-шарено говедо. Председател е на Регионалната развъдна асоциация на млекопроизводителите и член на УС на националната асоциация
– Г-н Шопов, как се ориентирахте към животновъдството?
– Просто трябва да ти идва отвътре да се занимаваш с животновъдство, да харесваш животните. Иначе толкова перипетии има, че, ако това липсва, не можеш да търсиш реализация в сектора. Изпадали сме в много критични ситуации, включително и през тази година – цените на фуражите скочиха двойно, увеличиха се цените на електроенергията, на горивата, на водата, а цените на млеката са наникъде.
Във фермата си отглеждам крави и юници. Мъжки телета – не! Продавам ги. Надявам се тази година да започна да угоявам и телета. Разчитам, че нещата при тях ще се развият, защото в момента и техните цени не отговарят на европейските! Както и средствата, които получаваме, не могат да се сравняват с тези на европейските колеги. В момента са ни отпуснати 70 процента от субсидията за изхранване, има и възможност за кредит с 6 процента лихва, по който могат да се получат по 200 лева на крава. За моето стопанство можем да изтеглим 40 000 лева!
Животните ми са 350. Смятам, че това е максимумът. Нямам намерение да ги увеличавам, тъй като, ако една година нещата са добре, след това две години работим на загуба. Мисля, че напролет 30 на сто от животните в България ще бъдат изклани. Като председател на асоциацията контактувам с колегите. Зная, че много от тях не са се запасили с фуражи, което при сегашните цени е сериозен проблем. Считам, че и субсидиите малко са закъснели, тъй като фуражът се осигурява през лятото.
В момента реализираме проект по т. нар. Нитратна директива. Чакаме да бъдат изградени бетонните фундаменти и да ни доставят металната част, която се монтира върху тях, за да отговарят на изискванията на Европейския съюз. Това са големи инвестиции. Притеснява ме и информацията, която получих, че парламентът е гласувал парите от т.нар. Нитратна програма да се отклонят към общините. Не виждам как оттук нататък колегите ще могат да реализират такива инвестиции и да отговарят на изискванията на ЕС.
Моят проект е на стойност около 1 милион лева. В него е включено изграждането на торовместилища, цистерна, с която да се източва торта от тях и да се вкарва в полетата, един трактор и една фадрома за фермата.
Три пъти съм участвал в различни програми с проекти. Те са били основно за закупуване на техника, доилни инсталации… Смятах да кандидатствам за средства и за доилна зала, но финансирането засега е спряно. Надявам се за следващата година да има осигурено финансиране, тъй като в противен случай много колеги няма да могат да се включат.
– Колко души работят във фермата?
– 13 човека. Единствено управителят и лекарят пътуват, останалите са местни хора от селото. Това също е голям проблем, тъй като селата западат и недостигът от работната ръка става много сериозен. След 5-6 години ще стане още по-осезаем. Ще се налага да извозваме хора от Добрич, които да работят във фермата, тъй като 30 на сто от работниците предстои да се пенсионират, а на тяхно място няма млади хора от селото, които да поемат работата.
Съпругата ми и синът ми също помагат. Съпругата ми се занимава с проектите, с банките, кредитите, а синът ми помага в земеделието и във фермата.
Базата ни е собствена, тъй като в противен случай не може да се кандидатства по програмите. Това са бивши краварници, които съм купил от ТКЗС-то. Правили сме и допълнителни строежи.
Обработваме около 15 000 декара, на които залагаме разнообразни култури и разбира се, достатъчно фуражни. За животно се полагат по десет декара или продукцията от 3500 декара отива за изхранване на животните. Правихме няколко срещи в Министерството на земеделието и храните, с министъра, за да искаме с държавни и общински земи да се оземляват животновъди, защото има много, които нямат земя. Знаете, че при нас – в Добруджа, е много трудно да се наеме земя за арендуване, тъй като конкуренцията е огромна. Имаше някакви договорки за оземляване, но нещата така и останаха.
– Какво е състоянието на сектора?
– Критично! При тези цени на фуражите и ниските изкупни цени. До началото на ноември литър мляко се изкупуваше по 50-60 стотинки за литър. Сега малко се увеличи цената – от 60 до 70 ст/л, но пак не е достатъчно. Миналата година цените на тон концентриран фураж бяха 250 лева, а сега са над 400 лева за тон. Цените на горивата, на електроенергията, на водата, също скочиха. Минималната изкупна цена на млякото трябва да е 80 стотинки за литър, за да може да се реализира някаква печалба. В момента работим под себестойността. Очакваме още една субсидия, но от нея няма всички колеги да могат да се възползват. Тя е 220 лева на глава животно, а с тези средства могат да се купят около 300 килограма концентриран фураж. Една крава консумира на ден 9 килограма концентриран фураж или около 2,7-2,8 тона на година.
Тези дни говорих с млекопреработватели, които казват, че веригите слагат около 40 процента надценка. Всъщност и при тях ситуацията не е много розова, но тя рефлектира най-вече върху нас – млекопроизводителите. Колкото и малка да е, все пак преработвателното предприятие си слага някаква печалба. Ако не скочат изкупните цени, не виждам как може да се спаси секторът. Трябва да се намерят някакви лостове. Правителството няма право да се меси в ценовата политика на веригите, не може да се меси и на млекопреработвателните цехове. Смятам, че самата липса на суровина ще ги принуди да вдигнат цените, което вече се чувства. Миналата година се молехме на мандрите да изкупят продукцията ни. Тогава абсолютно никой не искаше да ни вземе и литър мляко. Сега доста фирми започнаха да търсят суровина. След месец-два, когато фермерите няма да има с какво да изхранват животните, сигурно 30 процента от кравите ще бъдат заколени. Тогава ще се почувства още по-голям недостиг на мляко.
– С колко са намалели кравите от времето, когато Вие сте започнал да се занимавате със земеделие, до момента?
– С около 70 процента са намалели животните. Преди във всяко село имаше над сто крави, защото много хора имаха по едно-две животни. Сега са останали по 3-4 до 5 крави в цялото село. Много от фермите тази година още през лятото си продадоха животните, веднага щом станаха ясни цените на фуражите, а и в резултат на проблемите с изкупуването.
Имаше млекопреработвателни предприятия в Добричка област, които бяха натрупали сериозни задължения към нас фермерите. Аз имах да вземам 300 000 лева към август. Въпреки проблемите, то успя да изплати част от средствата. Ако не разчитах на растениевъдството, щях да фалирам!
– Как може да оцелее животновъдният сектор?
– Без субсидиране и подкрепа от държавата, няма как да оцелее!
Разговора води Станислава Кръстева
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
