*То е обитавано от дълбока древност, околностите му са живописни – в тях са открити и редица археологически находки. Днес то се обновява и модернизира непрекъснато.
*Кметът Гено Галчев вижда възможността за развитие на селото в близостта до общинския и областния център, където хората могат да намират работа.
Попинци е живописно село на границата на Горнотракийската низина и Средна гора. Намира се на 15 км от общинския център Панагюрище и на 25 км от Пазрджик. Смята се, че е създадено далеч в миналото, още през Средновековието. То е сред малкото населени места в региона, което по време на османското владичество е съхранило името си.
–Съществуват две версии за названието му. Първата е, че е наречено на благочествия поп Инци. Другата е, че е версия на опинците – цървули, които са носени от местното население – започна да разказва кметът Гено Галчев.
То е разположено по поречието на река Луда Яна, която почти го преполовява. Легендата за името на реката идва още от османско време. Яна била дъщеря на вожда на крепостта „Красен“, която се намирала на територията на населеното място. Тя била много хубава, но и буйна. Когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води. Турците удивено извикали „Луда Яна!“ и така реката била наречена на смелата девойка.
Смята се, че земите на Попинци са били обитавани от дълбока древност. То датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия.
В района на Попинци са били открити злато и самородни метали. Жителите му са близо 1700 души. Въпреки че преобладава възрастното население, има много млади хора, които работят в Панагюрище и Пазарджик. В селото функционира цех за оптически заготовки, част от голямо предприятие в общинския град. Друга възможност за препитание е животновъдството, като фермите са неголеми, но в тях се отглеждат крави, овце, кози, коне. Землището е около 9000-10 000 дка, обработвани от местна кооперация и един по-крупен арендатор.
Местното училище „Отец Паисий“ е средищно, с 80-100 деца, като в него учат и ученици от съседни села. Преди около 10-на години новата сграда е напълно ремонтирана по проект за енергийна ефективност. Детската градина посещават около 20 малчугани.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е в добро състояние и функционира. Построена е през 1848 г. от трънски майстори. През 1952 г. под мелодичния звън на трите й камбани са заснети сцени от филма „Под игото“. Възрастните хора в селото разказват, че иконата на Света Богородица в църквата има чудодейна сила. Помогнала е на немалко бездетни жени да се сдобият с дългоочаквани рожби.
Читалището „Искра“ развива разностранна дейност. Библиотеката е с впечатляващ за село фонд – над 14000 книги. С интересна насоченост е фолклорният състав, който пресъздава местни обичаи. Един от основните през зимния период е празникът „Джумал и кукерските игри“, който се провежда всяка година на Сирни Заговезни.
Централната част на селото поетапно се обновява и модернизира. Преди две години по проект е подменена настилката на площада, като са били сменени плочките с бетонови павета. Целият център е осветен вечер от енергоспестяващи лед-лампи.
Инфраструктурата на селото е големият проблем, тъй като не е подържана от доста време. През миналата година е била преасфалтирана една от улиците. През тази година кметът се надява да получи финансиране за още ремонти на улици. Предстои третият и четвъртият етап на подмяната на водопроводната мрежа през настоящата 2024 година.
В селото функционира здравна служба с общопрактикуващ лекар, а в определени дни от седмицата хората може да разчитат и на зъболекарско обслужване.
–Около Попинци има много живописни места, през които може да бъдат прокарани туристически маршрути. На около 6 километра може да се видят много красиви водопади, които биха привлекли посетители – смята кметът. – Възможността за развитие на селото виждам в близостта до общинския и областния център, където хората могат да намират работа.
Лилия ЛОЗАНОВА
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
