* е съветът на стопанина от старозагорското село Ракитница Тодор Тодоров. Тодор успешно съчетава отглеждането на трайни насаждения от череши и сини сливи със зърнопроизводството. Ключът към успеха е в работата и желанието да се развиваш, споделя той.
С покачването на градусите на термометъра през лятото се поставя началото на най-активния сезон в селското ни стопанство. Вече започна беритбата на череши, розовите насаждения са почти изцяло обрани, а зърнопроизводителите напрегнато, но с надежда стягат машините за предстоящата бяла жътва. В тази разпалена атмосфера се отправяме към добре познатото на всички старозагорци село – Ракитница. Наш любезен домакин е Тодор Тодоров:
– Започнахме преди 4 дни и ако времето позволи още ден, два и ще сме готови! – прогнозира стопанинът. Присъствието ни точно на тази черешова градина никак не е случайно. От тук започва земеделският бизнес на Тодор. Началото е поставено през вече далечната 2001 г., когато семейството му получава своята земя от 10 декара от местната кооперация. Покрай земята се закупува и трактор ЮМЗ със съответния инвентар. Така започва всичко!
– Ако трябва да бъда честен майка ми и баща ми бяха причината да направим овощна градина – обяснява ни фермерът. В следващите 5 г. Тодор използва овощния масив за допълнителен доход към основната си работа. И така до 2006 г…
– Преди 11 г. започнах активно да се занимавам със земеделие, защото видях възможностите, които получаваш, когато работиш за себе си. Напуснах основната си работа и заедно с мой приятел се заехме със зърнопроизводство. Малко по малко се разраснахме. В момента обработваме 2000 декара с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, а отделно си работя този масив от 10 декара с череши, както и още 3, които закупих. Преди 6 г. пък открих и друг фронт – засадих сини сливи, които вече се простират на 50 декара. За съжаление, неблагоприятните условия през зимата, в съчетание с пролетната слана оставиха насажденията със сливи без никакъв плод. Това обаче далеч не ме отчайва! Ако се предавахме след всяка несгода по пътя, нямаше да стигнем до тук – с усмивка отбелязва Тодор.
Към настоящия момент машинният парк на производителя и неговия партньор включва освен старото, но доказано ЮМЗ, Болгар, Т-150. Отскоро в работата се включват и две чисто нови машини – тракторите Ню Холанд – 90 к. с. и Арматрак – 110 к.с. Наред с това стопанството е оборудвано с всички видове инвентар – плугове, култиватори, окопен култиватор с торовнасяне. Наскоро закупуват пръскачка и португалска дискова брана. Бижуто в парка по думите на Тодор е комбайнът Claas Dominator 108 sl maxi:
– Комбайнът CLAAS е номер едно! Невероятна машина, която вече 5 г. ни помага да прибираме успешно продукцията. Безкрайно сме доволни от работата с него. За останалата техника се убедих, че не е важно да е скъпа машината, а да ти върши работа. Каквото и да си говорим при избора на машини, се взима под внимание факторът „качество – цена“ – категоричен е земеделският стопанин.
Макар прибирането на реколтата с череши все още да не е приключило Тодор е доволен от тазгодишната продукция. Средният добив възлиза на 2 тона от декар. В градините си е заложил на познати сортове – като Ван и Бинг, а по- старите дръвчета са Бигаро Бюрла – средно ранна череша.Общо 6 третирания с препарати е извършил в своето черешово стопанство.
– Ако е много дъждовна годината, почти след всеки дъжд се пръска. Ако беритбата вече е започнала, тогава не пръскаш с препарати, а с калций, в противен случай се пука самата череша. От известно време решавам генерално въпроса с намирането на пазар. Давам си продукцията за преработка. Това е, което търсим. Иначе е изключително трудно с реализацията, а тук все пак говорим за недълготраен плод. Ако днес и утре не го продам, на следващия ден трябва да го хвърлям. Хубавото е, че вече сме създали контакти с търговци. Доволен съм! – заявява Тодор.
При сливите все още не е достигнал до оптимално плододаване. Най-старите дръвчета в градината са на 6 г. И при двете трайни култури през годините е търсил помощта на агрономи, когато са се появявали болести по дръвчетата.
И от овощните градини разговорът ни се пренася към предстоящата след броени дни жътва на пшеницата и ечемика. По думите на Тодор към този момент културите са в идеално състояние.
– Есента, когато започна сеитбата, бях доста притеснен. Нямаше никаква влага. Наложи се да обработим почвата с дискова брана и няма да забравя, че шумът от работата на дисковете наподобяваше на този, който идва когато дискът се срещне с асфалта. Никаква влага. Зимата обърна посоката. Сняг, снеготопене, а през февруари падна и дъжд. Но високите добиви в земеделието не идват само от дъжда. Нужна е много сериозна обработка на почвата и културите. Няма как само да чакаш да вали, ако нямаш ясна стратегия за развитие – подчертава Тодор.
През годините стопанинът е експериментирал многократно в обработката на културите, за да достигне до настоящото. През миналата година добивът при пшеницата в стопанството му надхвърля 700 килограма, въпреки сравнително неблагодатните почви в землището на село Ракитница.
– Преди всичко е нужна работа и желание. Ако не наториш, ако не напръскаш, ако не махнеш тревата, няма как да получиш добри резултати. Преди сеитба слагам NPK, след това на няколко пъти хвърлям амониева селитра. От 3 г. се ориентирах към чуждестранните сортове при пшеницата. Те дават много по-висок добив.
Относно пролетните култури мога спокойно да заявя, че нещата към този момент са повече от добри. Отдавна сме се спрели на маслодайните сортове слънчоглед, имаме и царевица. Торим и пръскаме, за да се получават желаните резултати. Единственото, което ни безспокои е очакваната ниска цена на пшеницата.
За да се развива интензивно и продуктивно земеделие е нужна комасация на площите. Не е ефективно да кръстосваш полето за 5-6 декара. Това е загуба на време и усилия, а и средства…
Твърдо решени сме да развиваме стопанството си. Имаме желание да заложим още трайни насаждения. С останалите колеги в село Ракитница се разбираме.
Голямо е разочарованието и при изплащането на субсидиите за единица площ. Как земеделското министерство изготвя индикативния график за изплащането на средствата? На нас тези пари са ни нужни септември, октомври, ноември месец, а вместо това ги получаваме на 3 транша чак до април. Как да засея? Как да наторя? Субсидията е от изключително значение. При все по-високите цени на горива, препарати, торове и ренти, ако не са европейските средства, просто няма как да се получи. Още повече, че и цената на продукцията е ниска.
Не по-маловажен е и проблемът с наемането на работна ръка. След въвеждането на еднодневните трудови договори нещата просто станаха катастрофални. Те са небивала бумащина, която превръща обикновения стопанин в администратор. Първо плащаш договорите, после отиваш да ги вземеш, после в полето започваш да попълваш данните на своите работници. Много често се оказва, че те не си носят личните карти. А какво става тогава, ако дойдат инспектори на проверка? Налагат глоба на стопанина. Не стига, че осигурявам работа и заплащане, а съм длъжен да следя и изисквам личен документ от всеки! Това е абсурдно. Да не говорим, че за всеки един договор заплащам 8 лв…
А да си кажем и истината. Няма качествени кадри! През годините се убедих, че сам трябва да си вършиш цялата работа, ако искаш да сполучиш! – заявява в края на разгвора ни Тодор. И напомня на бъдещите ентусиасти, които тепърва искат да се захванат със земеделие, че в този бранш са нужни здрави нерви и много усърдна работа!
Живко ИВАНОВ
(повече в Агровестник – стр. 9-10)
