*Тази нова популация кокошки е селектирана от доц. Христо Луканов от Тракийския университет, който проучва и изследва и други недобре познати български породи, които според него са интересни и уникални.
Доц. д-р Христо Луканов е създал нова популация кокошки „Ексел“, която снася зелени яйца. Той е преподавател в секция „Животновъдство“ към Аграрен факултет на Тракийски университет – Стара Загора. Изследователският му фокус е върху различни особености на селскостопански и екзотични птици, сред които са цвят на яйчената черупка, продуктивност, качество на месото и др.
Селекцията на популация „Ексел“ е започнала с разработването на докторската му теза, насочена към проучване на възможностите на кокошки-носачки да снасят зелени яйца. Целта е на пазара да се предложи нещо иновативно и атрактивно, свързано с особеностите на кокошето яйце.
-В тази насока (създаване на кокошки носачки, снасящи яйца със зелена черупка) има научни разработки във Велокибритания, Япония, Чехия и др. Разработени са и хибриди птици, които снасят яйца с шоколадов цвят – посочи доцентът. – Селекционната дейност е извършвана в продължение на близо 10 години. Популацията „Ексел“ е създадена през периода 2018-2020 г. Опитите са се извършвали в стопанство от Севлиевско.
В момента тя се поддържа от учебно-експерименталната база към Тракийския университет и служи като практически пример за обучение на студентите. Предоставени са разплодни яйца от „Ексел“ на любители-птицевъди от различни части на страната с цел поддържане на популацията и нейното популяризиране.
В основата на популацията стои продуктивният тип на американската порода „Родайланд“, която е стара, създадена през втората половина на 19 век и една от най-високопродуктивните днес. Кръстосва се с рядката холандска порода „Шинделар“, от която идва зеленият цвят на яйцето.
През първата фаза на селекцията са направени кръстоски между кокошка от първата порода и петел от втората. Получили са се бели кокошки с малки качулки, подобно на Шинделар, които снасят зелени яйца. Интересен момент е, че породата Шинделар се характеризира със синкав цвят на яйцето, но комбинацията с кафявия пигмент в черупката на Родайланд дава интересна комбинация при кръстоските, която рефлектира в сиво-зелена черупка на яйцата.
След това поколението е кръстосано в продължение на още 6-7 фази с „Родайланд“, която се явява „подобрител“ за получаване на високопродуктивни птици. Целта е да се получи кокошка с характеристиките на Родайланд, но снасяща атрактивни на цвят яйца.
Последният етап е вътрешно кръстосване между самите крайни поколения. Формирани са пет направления, за да се избегне кръвно родство. Така се оформи популация птици, която е жизнена, с добра яйценосна продуктивност и спокоен темперамент. В тази насока много ми помогнаха любители-птицевъди, които вече отглеждат чистата популация – сподели доцентът.
Популация „Ексел“ е от т.нар. „лек общоползвателен тип“ птици. Екстериорът й е атрактивен – червено-кафяв цвят на оперението, граховиден гребен, малки менгуши и жълтеникави крака. Снасят седмично по 5-6 яйца при добро отглеждане и хранене.
Теглото на яйцата е 60-61 грама, докато на изходната порода „Шинделар“ е от порядъка 52-53 грама. Подобна съпоставка може да се направи и по други признаци, като например носливост – Ексел превъзхождат почти двукратно Шинделар по брой на получените яйца. Освен това са изключително спокойни и не проявяват мътачен инстинкт. Кокошките тежат 2-2,5 кг, а петлите – 3 кг. Устойчиви са на болести и адаптивни към родните условия.
В нашата страна се дава възможност за апробация и признаване на новосъздадени породи и продуктивни линии, какъвто е случаят с популация „Ексел“, като процедурата е насочена към Патентното ведомство и ИАСРЖ, но засега доц. Луканов не смята да се захваща с това поради ред причини. От години той се е насочил към изследвания на други недобре познати български породи, освен официално признатите – „Черна Шуменска кокошка“ и „Червена Старозагорска“, които са част от Националния генофонд, поддържани в Земеделския институт в Стара Загора.
-Проучвам породи, отглеждани от любители, които са признати от любителска организация – Съюз на гълъбовъдите и развъдчиците на дребни домашни животни в Република България, но не и от официалните институции. Някои от тях са изключително атрактивни, а други имат потенциал и за производство на лейбълни продукти – яйца и птиче месо. В интерес на истината някои от породите ни са доста популярни сред любители птицевъди извън България, като например Бреговска джинка и Струмска кокошка – поясни доц. Луканов. – Интересът ми е провокиран от факта, че тези породи допринасят за световното генетично разнообразие и наистина са уникални. Само за съпоставка в размерите – една Бреговска джинка тежи около половин килограм, а Катунската кокошка десет пъти повече. Имаме и интересна порода, при която кукуригането на петлите често продължава над 20 секунди.
България има какво да даде на света, дори и в сферата на птицевъдството, особено във времена с регрес на генетичното разнообразие при домашните птици, поради разпространението на комерсиалните хибриди, глобални климатични промени и търсене на алтернативни начини на хранене и отглеждане на животните – обобщи доц. Луканов.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
