*Споделя г-н Жечко Андрейнски, фермер от Северозапада и председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите, част от националната структура – НАЗ.
На финала на отминаващата стопанска година и на старта на новата с нашия събеседник разговаряме за времето, добивите, цените и бъдещите прогнози в бранша.
-Картината в зърнопроизводството се характеризира с особености, които и отсега нататък ще бъдат нещо обичайно – посочи г-н Жечко Андрейнски. – Имам предвид сухата и безснежна зима, неравномерното разпределение на валежите, високите температури, градушки, бури в отделни етапи от развитието на културите – всичко това се отрази крайно неблагоприятно върху посевите.
Можем да кажем, че тази година по отношение на есенниците, беше сравнително добра с малки изключения, имам предвид липсата на достатъчно влагозапасяване през зимата и настъпилите студове през април, които оказаха неблагоприятно влияние върху развитието на растенията (пшеница, ечемик, вкл. и рапица), така също и на пролетниците. Затова и добивите от есенниците в нашия регион са около 500 кг, при рапицата те варираха от 150 до 300-350 кг от декар. Естествено, че тези резултати не ни удовлетворяват, тъй като разходите, които направихме са сравнително високи, а цените, по които ги реализираме са доста ниски.
По отношение на пролетниците, при нас има напълно пропаднали площи с царевица, а в отделни райони, където културите бяха нападнати и от вредители, добивите са в рамките на 60-80 до 100 кг зърно от декар. В момента слънчогледът, който прибираме дава между 100-120 кг зърно от декар. Това само по себе си показва, че тези култури ще бъдат на загуба и ще трябва да се търсят нови алтернативни решения както по отношение на технологиите, така и по отношение на тревожните въпроси в нашия регион, а именно възстановяване на напоителните системи и изграждане на нови.
Видин е регион, където минава р. Дунав и покрай нея могат да се направят над 200-250 000 дка поливни полета. А В МОМЕНТА НЕ СЕ НАПОЯВА НИТО ДЕКАР! Затова ние настоявахме да бъдат възстановени и изградени част от каналните мрежи, а също така и стари язовири в областта, имам предвид Рабишкия язовир, Кулския язовир и още 1-2, за да могат на местно ниво да се поливат отделни полета. Всичко това ни поставя пред много сериозни изпитания, ще се окаже, че годините една след друга стават все по-тежки и тревожни. Решение ще търсим в нови култури, нови технологии и естествено без поливното земеделие ние не бихме могли да направим нито крачка напред.
Нашият регион е необлагодетелстван и в двете посоки – при покупка на семена, торове и препарати, тъй като ние сме най-отдалечени, както и при продажба на продукцията ни! За да се транспортира до Гърция, до морето, разходите са най-високи и цената при нас съответно е най-ниска. Разбира се, имаме добър вариант – транспорт по Дунава, но тъй като нивото на реката е ниско и корабите могат да се запълнят до 1/2 или 2/3, такъв е капацитетът. Така че цените и при покупка, и при продажба се оказват в минус и при двата случая.
Ние се опитахме преди години да диференцираме нашето производство, включихме и животновъдството, заради това, че отглеждаме протеинови култури (люцерна, бобови), надявахме се на напояване, тъй като закупихме поливни системи и по този начин искахме да разпределим риска, като залагаме различни фуражни растения като пролетен овес, люцерна, грах, тритикале, ръж за изхранване на животните и съответно реализираната продукция да бъде на по-ниска цена.
За съжаление и добивите при тези култури не са толкова добри, колкото очаквахме, затова и себестойността е по-висока. Що се касае до животновъдството, то е много тежък отрасъл и при него резултатите идват след години. Цикълът е непрекъснат, овцете ни са от породата Ил дьо Франс, те се агнят целогодишно, но за съжаление интересът и реализацията са по Великден и Гергьовден, в останалите месеци е много по-слаба. Сега във връзка със заболяванията, които възникнаха в Пловдивска, Старозагорска и Пазарджишка области движението на животни е затруднено, а това поставя сектора на изпитание.
-Напоследък все повече се говори за утежненията, които съпътстват ежедневието ви, кои са най-значимите проблеми в бранша?
-Администрацията вместо да облекчава земеделците, непрекъснато ни натоварва с нови схеми, с нови изисквания, с нови задачи, без да се дава приоритет на нашата основна дейност – ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОДУКЦИЯ!
А в същото време субсидиите, които трябва да получим ще бъдат сведени до минимум. Така че административната тежест според мен остава, правят се излишни проверки, които несъмнено затрудняват всички колеги, изискват се документи, които вече са подадени и се дублират. С една дума никакво облекчение в работата не ни се предлага, а само се говори за това…
Изключително сериозен проблем са и споразуменията, които се изготвят, с всяка година те стават все по-трудни, но ние се стремим да се въоръжим с търпение и да изпълняваме задълженията си. Националната асоциация на зърнопроизводителите имаме предложение за изчисляване на рентите на база регион и добиви, тъй като те са ни в огромно утежнение. Те не могат да се покачват безусловно, трябва да бъдат ориентирани на териториален принцип и на базата на резултатите. По този начин ще се формират справедливи ренти, които да получават собствениците на земеделската земя.
Редно ли е земеделец, който е на загуба (а тази година те са хиляди) да предвиди сериозен ресурс от по 60-70 или 100 лв. рента. Та той не разполага с такъв. Но ако следващата година е добра, на базата на средните добиви в дадена община рентите могат да се покачат. Въпросът вълнува не само членовете на нашия съюз, но и всички зърнопроизводители в страната.
Но колкото и трудна да е годината, ние земеделците живеем и работим с надеждата, че следващата ще бъде по-добра.
Искам да отправя своите най-добри пожелания на всички мои колеги, да бъдат здрави, упорити и успешни!
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-19)
